Според проучване на Ranstad неадекватното заплащане, липсата на гъвкавост и малкото възможности за развитие са основните мотиви на хората да сменят работата си. Как се променя трудовият свят между притесненията и новите възможности, между сменящите работата си и оставащите?

Сменящите работата си срещу оставащите в компанията – какъв е профилът на двете групи от хора?

Понятието „switchers and stayers“ определя два типа хора. От едната страна стоят тези, които са решили да сменят работата си, а от другата – предпочитащите да останат на работното си място.

Според проучване на Ranstad, озаглавено „Employer brand research 2023„, италианците, които са сменили работата си през последните 6 месеца, представляват 13% от общия брой на работещите.

От друга страна, 24% от служителите планират да продължат кариерното си развитие при друг работодател през следващите 6 месеца. Тези резултати означават, че повече от един на всеки трима работещи търсят нови възможности.

Има хора обаче, които искат да сменят работата си (а може би и живота си), водени от идеята да развиват лични проекти или да намерят по-голяма стимулация другаде. 

Срещат се, разбира се, и такива, които се страхуват доброволно да напуснат настоящата си позиция. Или още по-лошо – да загубят работата си поради наложени съкращения.

Всеки четвърти служител предпочита да остане там, където е, и се притеснява да не загуби работата си

Според резултатите от различни проучвания жените се страхуват повече от загуба на работата си – 31% срещу 21% от мъжете. Като цяло това притеснение намалява с напредването на възрастта и повишаването на степента на образование.

Защо хората искат да се променят, е въпросът, който трябва да си зададем в този момент.

С появата на пандемията пазарът на труда определено промени облика си. Неизбежно се е променил и начинът, по който хората подхождат към работата.

През последните три години станахме свидетели на явлението „Голяма оставка“. Много служители подадоха оставки, за да започнат собствен бизнес или да потърсят нови професионални стимули другаде.

Балансът между професионалния и личния живот се превърна в решаващ момент при търсенето на нова работа.

Всъщност пандемията показа края на старомодния начин на разбиране на работата, който не е в състояние да се адаптира към ритъма на всекидневния, извънработен и семеен живот. Към това се добавя и икономическият аспект. Заплатите се оказват неадекватни в сравнение с настоящите разходи за живот.

40% от тези, които са сменили работата си или планират да го направят през следващите шест месеца, се оплакват, че заплатата им е твърде ниска

Това са 43% от жените и 37% от мъжете. Въпросните резултати отразяват разликата в заплащането, която все още съществува между двата пола.

36% от анкетираните са сменили работата си или искат да го направят, за да намерят по-добър баланс между професионалния и личния живот. 28% търсят нови възможности за растеж и кариера.

Затова компаниите са предупредени. За да избегнат загубата на таланти и за да привлекат нови, те ще трябва да могат да приемат корпоративни политики, които ангажират служителите им и ги поставят във възможно най-добра позиция, за да работят по най-добрия начин.