HR ЕкспертHR Мениджър

Как да назнача чужденец на трудов договор?

Марина Мучакова

IMG IT Academy

Марина Мучакова

Казвам се Марина Мучакова и съм данъчен консултант  в Счетоводна къща Веста Консулт. Юрист съм и цял живот се занимавам с данъци. Фокусът на кариерата ми е върху това „Как да минем НАП, без НАП да ни мине“ и то напълно законно. За над 15 години практита, с екипа сме усъвършенствали това умение почти перфектно.


Как да назнача чужденец на трудов договор?

Въпросите с назначаване на чужденец по трудов договор са много и отговорът на всеки от тях отваря допълнителни въпросителни относно редът и процедурите за това.  Статията е информативна, а не обучителна, поради което изключително много административни и нормативни детайли са пропуснати.

На първо място трябва да дефинираме какъв е този чужденец?

В нашия случай чужденец е всяко лице, което не е български гражданин и НЯМА статут на временно, постоянно, продължително или дългосрочно пребиваване в България, които обикновено вървят в комплект с Виза D (или т.нар работна виза), която пък се издава от Агенция по заетостта.

Съществуват различни процедури според конкретната група чужденци, а именно:

  1. граждани на Европейския съюз;
  2. граждани на трети държави, с които България  (или ЕС) има международно споразумение и граждани на трети държави, с които България (или ЕС) нямат международно споразумение;
  3. бежанци.

Генерално в България, както и в Съюза, действат оеднаквени правила да достъп до пазара на труда. Политиките на Съюза са защитни и целта им е да се възпрепятсва достъпът до пазара на труда на всички граждани от трети държави, които потенциално биха застрашили назначаването на гражданите на ЕС и ЕИО на тези позиции.

Граждани На Ес и ЕИО

При тази група чужденци ситуацията е лесна. Просто ги назначаваме, все едно назначаваме български гражданин. Ако тези чужденци нямат никакъв статут у нас, за данъчни и осигурителни цели следва да им бъде разкрита партида, по която да се декларират и плащат техните данъци и осигуровки.

Тази партида се нарича служебен номер към НАП и създаването и става с подаване на молба от въпросния чужденец, в която посочва своите имена, гражданство и дата на раждане, както и своя адрес в България (адресът е пожелателен). След като вече чуждененцът е назначен по трудов договор у нас, той може да полага труд на територията на България или да работи ремоут.  В ЕС важат генералните правила на Регламент 883/2004(ЕО), по силата на който обикновено се командирова персонал в държави-членки на ЕС и според който осигуровките се дължат там, където е работодателя, когато лицата имат удостоверение А1 от НАП или където се полага труда, когато А1 липсва.

По отношение на данъка върху възнаграждението на работника, се прилагат Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), които държавите евентуално са подписали помежду си или правилата на международното частно право, когато такава спогодба липсва. Общото правило, от което съществуват множество изключения е, че данъкът се дължи „при източника“ или там, където е положен трудът, осен ако тази въпросна държава (по полагането на труд) не е с изключително ниски ставки. В този случай, когато държавата, в която е положен трудът, е с ниски ставки, е възможно работникът да се дообложи в собствената си държава, ако се окаже, че е данъчно задължено лице и там, и при нас. Определянето на статута на данъчно задължено лице в една или повече държави се прави на базата на много критерии, които следва да се вземат предвид, като център на жизнени интереси, продължителност на престоя, наличие на постоянен адрес, гражданство и други.

Граждани на трети държави, с които България и ЕС нямат споразумение и с които е на лице споразумение

Когато български работодател иска да назначи такъв кадър, има 2 опции.

Опция 1 е класическият вариант, при който назначаваме човек, който да идва всеки ден на работа от 9 до 5 и да полага труд в обекта на работодателя.

Опция 2 е, когато назначим работник, който ще извършва трудовите си задължения ремоут.

При опция 1 най-общо се пуска обява в Бюрото по труда и когато дадената позиция не бъде заета в продължение на 6 месеца от български гражданин или европеец, се подава искане към Агенция по заетостта да се назначи кадър от трета държава. Този кадър следва да сключи трудов договор, който се заверява пред нотариус (което по логика означава, че договорът се подписва в България). От съответното Бюро по труда служебно се описва в становище дали тази позиция следва и може да бъде заета от българин или европеец или не. Събира се комплект с документи, който се подава към Агенция по заетостта и на базата на него от Агенцията правят мотивирано разрешение или отказ за назначаването на чуждененца при българския работодател. Важно е да се има предвид, че когато Агенцията разреши назначаването, чуждененца получава Виза D от посолството в собствената си държава, заедно с картата си за пребиваване в България, която е за срока на договора и това разрешение за пребиваване тук не му дава права да пребивава на територията на всякак друга държава- членка, напротив. Разрешението има ограничен териториален обхват едиствено и само за България. Ако решите да командировате в чужбина по договор за СМР например, такъв работник, то може миграционните власти в държавата, където е командирован, да ви потърсят отговорност за трафик на хора. Тези трудови договори могат да бъдат само срочни (уредени са в закона за трудовата миграция и трудовата мобилност)

Съществува облекчен режим за сезонни работници, като всяка година от министерство на труда и социалната политика обявяват кои дейности се считат за сезонни. Списъкът най-често се изчерпва с туристическия бранш, земеделие и риболов. Строителството не се счита за сезонна работа, въпреки че най-големият наплив е именно от там.

Редно е да кажем няколко думи и за опция 2- работа ремоут.

Забраните за полагане на труд важат за територията на Съюза. Това означава, че всеки работодател, който се нуждае от програмисти, дизайнери, QA, копирайтъри и всякакви други кадри, които могат да извършват работата си от разстояние, влизат в тази таргет група.

Съответно излиза, че можем просто да ги назначим и да не се занимаваме с формалности, тъй като трудът ще се полага от разстояние. Т.е. лицето няма да напуска мястото, на което се намира, за да положи труда си на територията на Общността.

Отново възниква въпросът за данъците и осигуровките. Реално трудът се полага извън територията на България. В същото време тъй като държавата е трета, т.е. извън Европейската общност, Регалмент 883/2004(ЕО) не обвързва страните за целите на осигуряването.

Както има Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, така съществуват и Спогодби, които определят осигуряването при такива трансгранични назначавания на персонал. Ако Спогодба няма, то тогава лицето следва да се назначи и да му се заплащат пълните осигуровки у нас. Потенциално може да се окаже, че ще бъдат удържани и осигуровки в държавата, в която се намира. За да може да му се разкрие партида, по която да бъдат заплатени, следва да се премине през процедурата за издаване на служебен номер от НАП.

Редно е да се спомене, че когато чужденци биват назначавани в други държави, те имат право да изтеглят внесените пенсионни вноски по фондовете и да ги прехвърлят в държавата, в която смятат да се пенсионират. Това не важи за България. У нас нямаме практика да изплащаме годините осигурителен и трудов стаж за пенсия на напусналите резиденти. Вместо това те следва да подадат документи за пенсиониране тук на общите основания (стаж и възраст и тъй като вероятно ще им липсва стаж, остава само възраст) и да заявят да получават пенсията си, която ще се изплаща от българските фондове в държавата, в която пребивават. Но това е възможно единствено, ако и когато тази държава е европейска.

Между държавите съществуват споразумение за облекчено назначаване на работа. В тези случаи споразуменията са с предимство пред националния ни закон. Такива спогодби от гл.т на осигуряването са подписани с Македония, Сърбия и Черна Гора.

Стигаме до последната група.

Бежанци

Тъй като това са лица, които бягат от война или репресия, те получават т.нар статут на бежанец, който получава закрила от държавата, в която успява да се установи. Тези хора имат право на достъп до пазара на труда по същият начин, както и българските граждани.

Вместо заключение, че кажа, че по тази статия освен мен, работи и колежката ми Елица Теодосия, която е специалист ТРЗ (труд и работна заплата) и благодарение на която всеки ден в офиса решаваме невъзможни казуси на тема „назначаване на персонал“. 

Digital Agency SEOMAX
Покажи повече

HR Manager

hrmanager.bg | Портал на знанието: Човешките ресурси, HR мениджмънт

Подобни публикации

Back to top button
Close
Close