Стимулиране на персонала и мотивация на персонала е единен процес, който се състои от структурни елементи:
- Целите – това, към което компанията се стреми – са „основата“ на системата във всяка компания. Това определя действията на персонала, който иска да стимулира. За изпълнението на тези действия е необходимо да се решат редица задачи. Това е първият елемент на системата.
- Стратегията и политиката на компанията в дадената сфера е вторият структурен компонент. Стратегия – определяне на перспективни цели и определяне на краен срок за тяхното постигане, политика на организацията – образът на действията, които също са насочени към същото.
- Принципите. Това, на което се построява цялата система.
- Четвъртият елемент са функциите. Те могат да бъдат разделени на два типа: основни и специални. Самите функции са доста разнообразни в различните компании. Можете да си представите тези от тях, които са типични за повечето предприятия: рационализиране; планиране; организация; координация и регулиране; мотивация и стимулиране; контрол; счетоводството; анализ.
- Материално и нематериално стимулиране на персонала е следващият елемент – конкретни видове, които се използват в рамките на едно и също предприятие. Възможни са разнообразни варианти.
- Технологията за формиране на системи е последният елемент от структурата.
Видове методи за стимулиране на персонала
Методите за стимулиране на песонала могат да бъдат разделени на два големи комплекса: материални и нематериални. От своя страна първите се разделят на парични и непарични.
Материалните методи са признати като мощен начин за стимулиране на работниците. Именно те най-често те се използват от мениджърите.
Служителите за изпълнение на служебните си задължения получават заплата. За обезпечаване на по-ефективни дейности се дават премии. Обикновено те не се плащат на всички служители, а само на тези, които са постигнали определени резултати в работата си.
Например, може да се стимулира работа без брак, производството на висококачествени стоки, изпълнението на отговорен проект и т.н. Критериите за премиите трябва да бъдат ясни за служителите.
Не се препоръчва да се дават премии на всички служители без изключение.
Стимулирането следва да се основава на оценка на приноса на служителя. Само в този случай служителите ще се стремят към ефективна дейност.
Като примери за нематериални стимули могат да се разгледат следните:
- предоставяне на служебен автомобил, мобилен телефон, лаптоп;
- плащане за храна, издаване на безплатни абонаменти, предоставяне на ваучери;
- подаръци;
- награждаване;
- публикуване на информация за постиженията на служителя в местните медии;
- “почетен знак”;
- включване на служителите в процеса на вземане на важни решения за компанията;
- професионални конкурси.
Нематериалните форми на мотивация нямат по-малък ефект. Те имат максимално въздействие върху висококвалифицирани специалисти и високо платени работници.
Ролята на мениджъра в мотивацията на персонала
Една от ключовите роли в процеса на стимулиране на персонала е мениджърът.
Без правилното му поведение е невъзможно да се създаде подходяща мотивация сред подчинените, както и компетентно стимулиране.
Формирането на липса на мотивация сред персонала може да бъде свързано със следните типични грешки на мениджърите:
- Нежелание за взаимозаменяемост. Лидерът винаги може да свърши работата, която иска от другите.
- Очакване на награди само за знания, а не за използването им за работата.
- Липса на въображение. Мениджърът трябва да може да намери изход от непредвидени обстоятелства и да може да формулира ясни планове.
- Егоизъм. Лидерът не трябва да си приписва цялата слава и постиженията от свършената работа.
- Предателство. Мениджърите трябва да изпълняват своите ангажименти и да държат на думата си.
- Авторитарно управление. Страхът не е стимулът, който ще има положителен ефект върху работата на служителите.
