В условията на сериозна стагнация на пазара на труда и липса на ключови специалисти и работници в туризма, строителството, транспорта и производството, българските работодатели се ориентират все повече към наемане на работници и служители от Централна Азия и Източна Европа в родния бизнес.
Същевременно, за първи път, от поне десетилетие насам, през 2023г. България отбелязва положителен механичен прираст със заселили се близо 57 000 човека
Сред тях има завърнали се българи и близо 35 000 чужденци от трети страни – брой, двойно по-голям в сравление с 2022г. Малко по-рано, по време на Ковид вълните в периода 2019-2020г. близо 22 000 наши сънародници са избрали пътя към дома.
Тези тенденции, от една страна, са обнадеждаващи за българския пазар на труда. От друга, обаче, поставят и нови предизвикателства – преди всичко огромна нужда от еволюция в мисленето на българските работодатели и създаване на приобщаваща работна среда.
Истината е, че и без участието на чужденци в тези процеси, последните две задачи са достатъчно сложни за българския контекст
Немалка част от родния бизнес е от типа „семеен“, а там където не е, семейният тип отношения са норма – с всичките им добри и не толкова добри аспекти. Това в много случаи поставя проблеми с приобщаването на хора „извън семейството“ към работния процес, независимо дали са чужденци, или местни. Нерядко те се ползват с недоверие и работата им се затруднява от различни субективни фактори.
Разбира се, не липсват и положителни примери, в които има осъзнато усилие да се намерят от отвън наистина компетентни и подходящи хора с качества, на които да се осигури подкрепяща среда за развитие вътре. Но те са по-скоро рядкост и в немалко случаи са именно връщащите се в страната наши сънародници, които познават добрите чужди практики в трудовите отношения, принципите на екипността и държат да получат добри възможности за развитие като служители.
Редом с тези особености върви и традиционно консервативният дух на българите, благодарение на който новостите се приемат и прилагат значително по-трудно и с предубеждения
Настоящата ситуация с нуждата от наемане на чужденци хвърля светлина върху мащаба на този проблем и става ясно, че се налага работа на много нива – от създаване на среда на респект към чуждите култури до качествено нов тип комуникации и фирмена култура.
Първата стъпка в правилната посока би била да се осъзнае от всички, че доброто познаване и уважаване на чуждите особености не е някаква модерна прищявка, а нещо, което има пряко отношение към организационната структура на един бизнес и ефективното му оцеляване, функциониране и развитие в новите условия.
За хората от Индия и Пакистан, например, съществува дълбоко вкоренено уважение към авторитета и старшинството и вземането на решения там е отгоре надолу. Това би могло да повлияе съществено на линиите на комуникация в една фирма, разпределянето и делегирането на задачи.
Кастовите разбирания и наследството на племенния начин на живот изграждат индийците и пакистанците като екипни играчи, които умеят да си сътрудничат и създават силни и стабилни междуличностни отношения. Българите, от друга страна, са с изявен индивидуализъм и разпределението на отговорностите и задачите при тях често е хаотичен и неорганизиран процес. Ето как тези културни различия се превръщат в предпоставка за нарушаване на ритъма на работа, атмосферата на работното място и цялостната ефективност и производителност на една фирма.
Друг аспект е различният стил на комуникация при отделните култури – българинът е по-директен, а азиатският стил на общуване е доста по-завоалиран, силно зависим от конкретния контекст и сложен за навигиране
Така, например, в азиатските култури никога не казват „не“ директно и съгласието далеч не значи това де факто. Различия има и в работната култура – в Азия съществуват принципи като kaizen – непрестанен стремеж към усъвършенстване, и genchi genbutsu – стремеж към наблюдение, ангажираност с проблемите и прякото участие в тяхното решение. Това е в рязък контраст с все по-масовото разбиране на българите – особено на младите хора с оскъден трудов стаж, сменили ред работодатели за кратко време – че работата трябва да бъде единствено приятна и източник на несекващо вдъхновение, за да я работят качествено и с отношение. Проблемите са неделима част от трудовия процес и разрешаването им изисква усилия, но носи и удовлетворение.
