Защо всичко това е важно?
На пазара на труда все по-осезаемо навлиза поколението Z, което до голяма степен според много изследователи носи промени в класическите разбирания, по които работната сила се структурира. През следващите 15-20 години именно тази генерация ще оформя и гръбнака на работоспособното население. В свое изследване от 2018 EY определят тази това поколение като хората,“ които не се притесняват да правят грешки, особено ако се учат от тях“.
Почти 97% от изследваните представители са се определили като силно възприемчиви към обратна връзка, а 65% очакват тя да се дава на регулярна база през цялата година. Реалистично е да очакваме, че хора с такава нагласа ще бъдат мениджърите, които ще определят практиките в компаниите си в обозримо бъдеще. Битката за талант тепърва предстои и компаниите трябва да направят усилие да бъдат по-добре позиционирани в търсенето на хора. А огромната част от тях вече очакват определен стандарт на комуникация и обратна връзка.
Как да изградим работеща култура на обратна връзка?
В книгата си Sleights of Mind: What the Neuroscience of Magic Reveals about Our Everyday Deceptions, авторите Стивън Макник и Сузана Мартинес описват, че човешкото зрение е доста по-лошо, отколкото си мислим. Причината да не го усещаме така е че нашите мозъци са много добри да запълват празнините в съзнанието ни спрямо очакванията-това важи както в личен, така и в професионален план, без значение представители на кое поколение сме. За избегнем тези заблуди ни трябва контекст, който обратната връзка ни предоставя. Тя може да бъде различно конструирана, но носи няколко основни белези:
- Обективност и конкретика: Единственото над което може да се дискутира са фактите. Колкото по-обективиран е един разговор, толкова по-градивна ще бъде обратната връзка, която се обменя. И да, тя винаги следва да е двупосочен процес.
- Измеримост и възможност за надграждане: Конструктивната обратна връзка следва да даде поле за развитие и перспектива, изцяло в контекста на понятието за „Човешки Капитал“. Практиката познава не малко примери от успешно внедрени KPIs и OKRs, който не просто да индикират някакво движение, а да направят разликата между прогрес, регрес и застой.
- Навременна и регулярна: Може да звучи абстрактно, но обратната връзка носи етикет със срок на годност. Всички пари, усилия и време, вложени в една идея могат да се обезсмислят, ако се претворят твърде късно или пък твърде рано в решения, спрямо зрелостта на екипната култура.
- Емпатична: Макар и да сме рационални същества все пак сме хора – със своите чувства, усещания и емоционален контекст във всяка ситуация. Дайте отново воля на въображението си – представете си да минете през тежък интервю процес от много стъпки и накрая да получите автоматично генериран отказ, който не отразява нито един детайл от вашето представяне. А сега си представете изобщо да не получите отговор. Надали ще се почувствате особено мотивирани отново да минете през същото, ако имате избор.
Марк Менсън, в своята книга „Тънкото изкуство да не ти пука“ пише, че ключът към добрия живот е да се интересуваме само от истинските важните неща. Да, работата не заема целия ни живот (и Слава Богу, бих си казал аз), но е много важно да ни пука за това какви послания споделяме представяйки компаниите си в търсенето на точните хора. Защото ще ни става все по-трудно да ги намираме. А компаниите и бизнесите не трябва да забравят, че те са тези, които вече се конкурират за таланти, а не обратното.
ЗА АВТОРА
Александър Балджиев е специалист в сектора “Човешки ресурси” и Бизнес експерт. Фокусът на професионалните му интереси в момента засяга промяната на рекрутмънта в България с всички процеси, които го съпътстват.
Извън сферата на Човешките ресурси Александър Балджиев се занимава и с консултиране на бизнеси. Той създава курс за бакалаври и магистри в сферата на HR мениджмънта, бизнес развитието и т.нар. “умения на XXI век”.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ... По време на тържествена церемония бяха отличени най-добрите работодатели у нас Кои са тайните на ефективното корпоративно обучение? Експертът Александър Балджиев е новият ни автор в HR Manager
