С какво свързвате името на Кен Бланшард? Вероятно като мен с популярната му книга „Едноминутният мениджър“. Въпреки, че е автор на редица трудове, на него се преписва един цитат, който много интересно се вплита в съвременните норми на корпоративния свят: “Обратната връзка е закуската на шампионите!”
Темата за обратната връзка е много широко застъпена в професионалната практика. Всички сме чували как тя трябва да се предоставя и че е ключът към екипната продуктивност. Нека оставим клишетата настрана обаче и да признаем, че доста компании (и мениджърите като техни представители) са склонни да неглижират този процес като го приравняват към чисто административна задача. А това е проблем, който води след себе си потенциални загуби, за които компаниите често не си дават сметка. Особено ако са гладни за успехи. А тогава една закуска, ако се позовем отново към Кен Бланшард няма да е достатъчна. В следващите редове ще се опитам да обясня защо според мен това се случва.
Къде се корени проблемът?
През 2017 година HBR.ORG провежда изследване между над 7000 мениджъри от различни сектори и йерархични нива. Резултатите са интересни – близо половината участници в проучването споделят, че изпитват силно притеснение да дадат негативна обратна връзка. А един на всеки 5 от тях предпочита да не сподели под каквато и да е форма отрицателна такава. Причините за това могат да се търсят на различни места: като започнем от липсата на комуникационна култура в екипите, минем през дефицита на доверие в средата или пък да ги потърсим в професионалните и личните качества на мениджърите.
От провеждането на това изследване са минали близо 6 години, но нещата не изглеждат много по-различно и към днешна дата. Дори напротив – в своя статия от 2019 пред същото издание Sally Blount и Paul Leinwand успешно развиват тезата, че никоя организация не може да си позволи да наема най-добрите хора във всички области. А дори и да го направи те все пак ще напуснат рано или късно. Ще става все по-трудно за компаниите да извлекат максимума от служителите, без да се налага последните да правят компромис със собствените си нужди или личен живот. А това е една игра с предизвестен край, ако не се ръководиш по обратната връзка на всеки етап от развитието ѝ.
Този вътрешен проблем може да има и своите външни проявления. Не е необходимо да сме част от компания с комуникационни проблеми, за да усетим, че такива са на лице. Нека разгледаме един много по-делничен пример, позовавайки се на същата статистика от горните редове. Да си представим, че сме кандидат, който търси своето място измежду 5 възможности и нямаме късмета да вземем ролята, която искаме от първия път. Инвестирали сме време и усилие за интервюта, минали сме през процес, който не винаги е добър и адаптиран правилно (но това е тема за цяла отделна статия) и чакаме отговори.
От 2 до 3 места няма да получим смислена информация защо не продължаваме напред, една компания пък изобщо няма да ни информира за решението си да ни откаже на определен етап. Съответно от цели 4 места получаваме послание за лоша организация, проблемна среда или просто усещане, че хората не са важни. Подобни пропуски доскоро не изглеждаха като нещо, което може да навреди сериозно на бранда на работодателя. Дали обаче не е настъпила промяна в търсенето и предлагането на труд, за която никой не говори?
Пазарът на труда в България – Ресурс или Капитал?
Според данните от анкета на една от най-големите работодателски организации в страната – Българската стопанска камара проведена в края на 2022 г. – цели 73% от работодателите от различни сектори споделят, че изпитват недостиг на работна ръка.
Ако пренесем примера в силно конкуренти пазари, като IT, то проблемът изглежда се задълбочава. Очакванията на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), според годишния доклад БАРОМЕТЪР от 2022 година са, че ще се отварят между 5 и 6 хиляди нови работни места на годишна база следващите няколко години. Независимо дали това са реалистични цифри, предвид последните проблеми в технологичния сектор в Западна Европа и Силиконовата долина всички трябва да бъдем наясно, че проблем с пазара на труда има- и той далеч не е само изолиран в IT индустрията.
Или по друг начин казано- компаниите трябва да се адаптират към новите реалности и да се обърнат към най-голямата си ценност – хората, ангажирайки се повече с тях. Единственият начин това да стане е да развият адекватни стандарти за вътрешна комуникация и обратна връзка, чрез която да идентифицират потенциала на служителите си.
Особено актуално в контекста на последните думи звучи и дебатът около трансформирането на класическия „Човешкия Ресурс“ в „Човешки Капитал“ – процес, в който обратната връзка е основополагаща на всяко ниво и изглежда като потенциално решение на тези проблеми. Демографията и рекордно ниските нива на безработица в страната вече тихо променят класическите разбиране за търсене и предлагане на труд и умения. В противен случай компаниите в България просто няма да успеят да задоволят нуждите си от работна сила.