Думата „устойчивост“ има латински произход („re“ – назад, „salire“ – скок/скачане) и буквално означава „отскачам назад“. До момента не съществува единен подход или начин на измерване на психологическата устойчивост. Но една от най-разпространените дефиниции на термина я представя като умението да се върнем обратно към своето предишно душевно състояние след изживян силен психически или емоционални стрес.
Под „стрес“ разбираме количеството натрупани негативни емоции, които човек преживява по време на адаптация към промяна в условията или средата, в които функционира. Всяка генерална промяна в живота ни води до стрес и необходимост от приспособяване към нещо ново. Той е естественият физиологичен или психологически отговор на събития и ситуации, които оказват натиск върху нас. Освен това е неизбежна последица от живота, защото първото стресово събитие, с което самият живот започва, е нашето раждане. Затова не бива да интерпретираме стреса като нещо черезвичайно. В действителност, всяка положителна промяна може също да бъде носител на стрес.
В този смисъл, психологическата устойчивост е динамичен процес на завръщане към „нормалното“ функциониране на човек, след преживяната стресовата ситуация. Само помислете за пружината – след като върху нея се приложи деформираща сила, тя променя формата и дължината си. Впоследствие обаче се връща от само себе си обратно към предишната си форма и размер.
Кои са характеристиките на хората с добре развита психологическа устойчивост?
Обикновено това са хора с високо ниво на адаптивност, гъвкавост, лична активност и усещане за контрол. Такива хора вярват, че действията, които предприемат имат значение и че с тях те повлияват върху резултата. Разбира се, някои фактори са извън нашия контрол, като природните бедствия, например, но за много други събития е ключово дали ще подходим като активен участник, или пасивна жертва. Ние не можем да променим случването на стресиращи събития, но можем да променим начина, по който ги приемаме и отговаряме на тях.
Хората с добре развита психологическа устойчивост притежават също умения за разбиране, назоваване и управляване на чувствата и импулсите си. Те разполагат с добре развита емоционална интелигентност, положителна самооценка и подходяща житейска философия. Склонни са да приемат промяната като част от живота, без да правят големи трагедии от това. Когато допуснем обстоятелствата, които не сме спосони да променим, можем много повече да се съсредоточим върху обстоятелствата, които подлежат на промяна.
Не на последно място, тези хора притежават умения за себеобгрижване. Те имат усет към собствените си потребности и знаят кога и как да ги посрещат. По този начин поддържат ума и тялото подготвени за справяне със ситуации, които изискват устойчивост.
Какво да направим за да повишим психологическата си устойчивост?
Първата стъпка е да се научим да назоваваме емоциите си, защото само това може да ни помогне да ги разберем и управляваме по-добре. Важно е също да се насърчаваме да предприемаме умерени рискове. Понякога проявената смелост е по-важна дори от резултата, защото води до разширяване на собствените ни ограничения и до излизане от сковаващата „зона на комфорт“.
При трудности и разочарования е добре да се съсредоточим върху това, което имаме, а не върху това, което сме загубили. Полезно е да търсим нестандартни варианти за действие, да мислим „извън кутията“, да ползваме умения за пренастройване. Понякога, абсурдни на пръв поглед идеи могат да ни помогнат да преодолеем очевидното и да достигнем до креативни и творчески решения. От съществено значение е проявата на оптимизъм, позитивизъм и чувство за хумор.
Важно действие е да работим върху нагласите си. Една трудна ситуация може да бъде приета не само като край на света, но и като предизвикателство. Тя може да се превърне дори в неповторима възможност за това да ни се случи нещо ново и добро в живота.
Методи, чрез които човек може да разбере степента на психологическата си устойчивост
Най-независимият от всякакви обстоятелства метод е самонаблюдението. То е обвързано само с нас самите и може да доведе до дълбоко себеопознаване. Можем да започнем като си зададем поредица въпроси:
-
Свързани с преживяването на стрес, например:
- Кои обстоятелства, поведения, взаимоотношения (в личния живот и на работното място,), ме дисбалансират?
- При какви ситуации обикновено се случва това?
- Какви емоции изпитвам тогава? Как бих ги назовал/а?
- Какви са моите обичайни реакции?
- Какво мога да променя по отношение на тях в своя полза?
-
Свързани с нашето светоусещане:
- Какво, обикновено, ме обижда и наранява (думи, поведения, действия)?
- Колко насериозно се вземам?
- Кога проявявам чувство за хумор? А за автохумор?
- Мисля ли принципно позитивно?
- Вярвам ли в надеждата?
-
Свързани с житейската ни нагласа:
- Чувствам ли се жертва на външните обстоятелства или по-скоро имам усещането, че аз ги владея и управлявам?
- Предпочитам ли да стоя, наблюдавам и чакам пасивно, или по-скоро реагирам активно?
- Как ми действа неочакваната промяна?
-
Свързани със средата, в която живеем/работим:
- До колко я интерпретирам като подкрепяща?
- До каква степен мога свободно да изкажа мнението си, да споделя потребностите и притесненията си?
Подобни въпроси можем да зададем по отношение на нас и на ценни хора от близкия ни кръг или от работното място. Търсенето на обратна връзка и откритостта към обратна връзка изобщо, може да осветли множество аспекти, които попадат в нашето „сляпо петно“. Често околните виждат отвън неща в нас, за които ние проявяваме субективна слепота.
Не бива да забравяме, че изграждането на психологическа устойчивост е процес. Това означава, че тя не може да се придобие от раз, а има нужда от усилия, работа и съзнателно трениране на определени умения.
От моя гледна точка, най-ценно е да използваме стресовите ситуации за личностно израстване и развитие. Само така можем да оползотворим „негативните ситуации“ и да повишим своите умения и качества, да увеличим усещането си за справяне и самочувствието си; да се раширим. Само по този начин ще станем по-гъвкави и пластични и ще се адаптираме по-лесно към нови външни обстоятелства, промени и всичко останало, което наричаме „негативни провокатори“ и които са неизменна част от нашия човешки път.
ЗА АВТОРА
По образование Неда Зарева е бакалавър по психология и доктор в областта на когнитивна наука. Паралелно с това тя е сертифициран професионален коуч към Erickson International, сертифициран практик по емоционална интелигентност към Genos International и водещ на обучителната програма „Приложна емоционална интелигентност“ към Дочева и партньори. Неда също е част от списъка на сертифицираните медиатори към Министреството на правосъдието.
Нейното професионално поприще е свързано с изпълнението на ръководни роли в областта на човешките ресурси в международни корпорации, а последните няколко години е активна предимно като бизнес консултант.
Автор е на научни статии в областта на когнитивна наука и на две художествени книги. Тя също е създател и водещ на множество къстамизирани обучения за управление и лидерство.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ... Форум даде възможност на студентите да споделят идеите си пред бизнеса Можем ли да подобрим резултатите на бизнеса си с обучение сред природата? Изкуственият интелект е само една „патерица“, която прави обучението по-интересно
