Кои са причините за стрес на работното място и какви са начините да се справим с него? Това са едни от доста често срещаните въпроси, щом стане дума за работа. Рядкост е служител сам да си даде сметка, чe всъщност нашите убеждения определят вида и силата на емоциите, които преживяваме.
По темата кои са най-честите стресови фактори на работното място и какви стратегии да използваме за справяне със стреса, разговаряме с д-р Неда Зарева, психолог и бизнес консултант.
Здравейте, г-жо Зарева! Бихте ли споделили наблюденията си за по темата кога служителят преживява стрес на работното място?
Здравейте! Преживяването на стрес е силно субективно. Различните хора възприемат света по различен начин, затова едно и също събитие може да се интерпретира от едни като високо стресиращо; от други, като ниско стресиращо; а за трети, то може да не провокира никакви емоции. Няма общовалидна схема за изпитване на стрес, както не съществува „правилно“ или „грешно“ психологическо преживяване на ситуации. Човек функционира, взаимодействайки постоянно с външния свят, който провокира в него различни емоции, а те, най-общо казано, могат да бъдат сведени до две основни – приятни или неприятни. Това предизвиква, от своя страна две базисни състояния в човека – на тревожност или на спокойствие.
Всеки от нас притежава свой личен житейски опит, спрямо който е развил склонността да интерпретира определени парчета от света и живота по единия или другия начин. Тази склонност се формира от нашите гледни точки, субективни оценки, вярвания, степента на увереност за справяне с определени ситуации и др.
Нашите убеждения определят вида и силата на емоциите, които преживяваме и са различни при хората по много причини – поради моделите в семейството, културният контекст, умението за адаптация, личностните характеристики, индивидуалните способност и т.н.
Американският психолог Р. Лазарус, който разглежда психичния стрес като динамично и двупосочно взаимодействие между личността и средата, въвежда понятието „индивидуален реактивен стереотип“. Този стереотип изразява взаимоотношението между човек и среда, като измерва доколко средата представлява изпитание за човека, или доколко тя надхвърля ресурсите му за справяне и застрашава психологичното му благополучие.
Съществува хипотезата, че психологическата устойчивост до голяма степен е вродена черта на характера. Това означава, че още по рождение се различаваме по начина, по който се адаптираме към неблагоприятни ситуации. Според други изследвания, високи психологически нива на устойчивост развиват хората с трудни житейски съдби, преминали през поредица от травматични ситуации, резки промени, неочаквани събития и силен натиск от страна на средата (като бедност или насилие в общността).
Стресов фактор е всичко, което би могло да наруши нашето физическо или психологично равновесие. Но стресът не е болест, а защитна реакция на организма и естествен инстинктивен отговор към неблагоприятни въздействия, който предизвикват у нас дискомфорт.
Според Вас кои са най-честите стресови фактори на работното място?
Съвсем естествено, източниците на стрес на работното място са свързани с характеристиките на самата работна среда. Това включва наборът от процеси, процедури, условия на труд, междуличностни взаимоотношения, изисквания, организационни ценности и цялостната фирмената култура. На базата на своя опит, бих изредила следните обстоятелства, като носещи силен стрес по време на работа:
- Неясни работни задачи и цели. Резултатът е объркване на служителите по отношение на това, което се очаква от тях и неразбиране какви действия да предприемат за да го постигнат. Ако задачите и целите не са добре дефинирани, се получава вътрешно усещане за обърканост и хаос.
- Липса на нужните умения и знания от страна на служителите за да постигнат поставените задачи и цели. Това може да е свързано с липса на технически умения, разбиране на работния процес, комуникативни способности, интерактивни опитности и т.н. Когато работната среда поставя по-големи изисквания, отколкото един служител може да понесе или е в състояние да извърши, следствието е стрес. При такива ситуации се преживява вътрешно усещане за провал.
- Липса на необходимите ресурси за постигане на целите (време, инструменти, техника, технологии, информация, власт, авторитет и други). Това води до високо ниво на фрустрация.
- Липса на желание и мотивация от страна на служителите да се занимават с определени задачи или да постигат някои възложени цели. Подобна липса води дългосрочно до депресия.
Към гореспоменатото бих добавила и поставянето на служители в конфликтни роли, тяхното недобро интегриране в обкръжаващата среда, както и разминаването между техните индивидуални очаквания и „обективната“ действителност. Когато нашите очаквания не се реализират, изпадаме в неудовлетвореност, която води до натрупване на стрес.
Всичко споменато до тук е пряко свързано с уменията, стила на управление и начина на комуникация на прекия ръководител (или каскадата от ръководители) при по-строго йерархичните структури на управление, или с комуникационните особености и процеси (канали, нива, отговорности) в една матрична организация. И в двата случая това опира до организационната култура на предприятието.
Силен стрес на работното място се преживява също при рязка промяна във фирмената структура – реорганизация на процеси, смяна на дейност, фокус върху голям проект и др.
Американският психолог Хърбърт Фройденберг въвежда през седемдесетте години понятието бърнаут, или професионално прегаряне. Това е състояние на силна фрустрация и изтощение, което се разглежда като емоционално-когнитивен комплекс от симптоми и поведения, натрупани вследствие на продължителен професионален стрес. Бърнаутът се характеризира с безсилие, апатия и изпитване на тревожност, безпомощност, параноя, фобийни мисли, негативни и цинични нагласи по отношения на професионалната среда и междуличностните взаимоотношения в нея, тенденция за отрицателна себеоценка, хронична неудовлетвореност по отношение на извършваната работа и загуба на всякаква професионална мотивация и интерес.
