Една от наболелите теми в трудовия свят от години насам засяга адаптацията на майките на пазара на труда. Кои са предизвикателствата и решенията пред жените, избрали да имат дете, но и да останат активни на работа – по темата разговаряме с Веселина Панайотова – основател и изпълнителен директор на фондация „Мама има работа“.
Здравейте, г-жо Панайотова! Какви са най-често срещаните трудности пред майките при влизане на пазара на труда?
Здравейте, и благодаря за поканата. Майките бих разделила на три групи – бъдещи майки, майки с едно дете и майки с две деца. За първите две групи често срещан е въпросът „Планирате ли да имате деца скоро?“ или „Имате ли малко дете?“. Въпреки, че и двата въпроса са дискриминационни, те често биват задавани, защото работодателите имат нужда от постоянна работна сила. При майките – особено бременните или с малки деца, се налага често излизане в болнични, което ги прави нестабилна работна сила за работа в офис или предприятие.
В същото време именно те – бременни и майки на деца до 3-годишна възраст – имат закрила от уволнение. Това е нож с две остриета – от една страна, дава възможност на жените да запазят настоящата си работа, а от друга страна, ги прави неатрактивни за смяна на работа. А много често, при появата на дете в живота на жената, тя сменя нуждите си от към начин на работа.
Какви са социалните и културните фактори, които допринасят за тези предизвикателства?
В България се смята, че жените са равнопоставени на пазара на труда чисто исторически от миналото. Миналото обаче е било различно – най-малкото пенсионната възраст е била по-ниска, което е давало възможност на по-възрастните жени в домакинството да поемат грижата за внучетата си. Това е освобождавало време на майката от този вид домашен труд, който тя да инвестира в платен труд – работа.
В момента поколенията живеят често отделно, пенсионната възраст е увеличена, и майката разчита най-често на партньора си за споделянето на ангажиментите за дома и децата.
В много семейства домашния неплатен труд, който достига при жените до 4,5 часа дневно и е свързан най-вече с рутинни задачи, е незабелязан труд. Но е труд и е уморителен. Често не се подлага и на дискусия в семейството, което прави предизвикателствата пред работещите майки големи.
Моето предположение е, че в търсене на по-спокоен живот в днешно време, жените, които са решили да бъдат майки, често остават с едно дете.
Какви са стратегиите, които майките могат да използват, за да преодолеят трудностите при търсенето на работа?
Първата стъпка за всяка майка е да отдели време за себе си, да осъзнае как се е променил живота й след появата на дете и има ли нужда да преподреди приоритетите си в живота. Нужно е да си отговори на няколко въпроса:
- Защо искам да работя?
- Каква работа искам?
- Мога ли да отделям пълноценно по 8 часа на ден в работата си?
- Как разпределям задълженията у дома?
Втората стъпка е, ако е решила да се върне при настоящия си работодател след майчинство, да бъде максимално откровена за приоритетите си. Да поиска, ако ситуацията позволява, работа от разстояние, например, или гъвкаво работно време.
Ако е решила да търси нова работа – да проучи бъдещите работодатели. Ако са корпорации – да се запознае с политиките на компанията за баланс между работа и личен живот, например. Ако е решила да работи за малък и среден бизнес – да постави условията си на масата по време на интервюто.
Често интервютата се ползват, за да получиш работата, а не да поставиш собствените си условия, за да са по-лесни взаимоотношенията впоследствие.
Третата стъпка – да знае правата си, но да знае и задълженията си. Често в страха си и гонени от чувството на вина, липсва увереността при жените да изразяват нуждите си по асертивен начин и в един момент може да има възползване от страна на майката. Което в дългосрочен план може да ѝ навреди.
Какви са възможностите за гъвкави работни условия за майките и как те могат да помогнат?
В България най-популярния вид заетост е на трудов договор на пълен работен ден.
Чл. 166 б от Кодекса на труда дава право на родител на дете до 8-годишна възраст да поиска от работодателя си изменение на трудовия договор по отношение на работно място и работно време, които да позволят по-доброто съвместяване на работата и личния живот.
От друга страна, се приеха и промени в Кодекса на труда през март 2024, с които работодателят може да впише повече от едно място на работа в трудовия договор, а това позволява реално и улеснено предлагане на дистанционен и хибриден модел на работа.
Друг не толкова популярен и все още неразвит начин на работа е през свободна професия. Това не е фирма, но физическото лице получава ЕИК номер. Регистрацията става онлайн и до 25-то число на всеки месец се подава декларация за осигуровки и данък отново онлайн. Заплащането става чрез издаване на фактура, като касов апарат не се изисква. 25% от приходите се признават за разходи. Този вид работа е ориентирана към резултат, което позволява повече свобода на времето на една майка.
Какви са политиките и програмите, насочени към подкрепа на майките при търсенето на работа?
Към момента в България, майките не се разглеждат като група, която има нужда от помощ и реално няма разработени програми, които да подкрепят майките в търсенето им на работа. В България политиките в голяма степен са насочени към това жените да раждат, а не толкова да отглеждат деца.
Смята се, че сме страната с най-дълго майчинство – до 3 години, като първата осигурява 90% от осигурителния доход, втората – (за 2024 г.) е 780 лв., а третата е неплатена, но се води трудов стаж и се полага отпуска. Ако майката се върне на работа след 410 ден от майчинството си, тя има право да получава 50% от 780 лв. от държавата.
Майката също така има право на отпуск за кърмене, който обаче не е изграден като процес и може да доведе и двете страни до лош изход. Тя може да прехвърли майчинството си и на член от семейството след навършване на 6 месеца на бебето, като този човек получава 90% от осигурителния си доход.
В София друга придобивка, която може да се тълкува като подобряваща възможностите за работа на жените, е изплащането на помощ от държавата, ако детето посещава частна ясла или детска градина.
В същото време, майката не получава подкрепа при желание за смяна на кариера, например, след раждане на детето. Такава програма например има в Германия. Жените имат възможност да направят стаж в различни от тяхната сфера, за да сменят при желание работата си и да съвместяват по-добре отглеждането на дете и служебния си живот. В България тепърва предстои да се работи в тази насока.
Какво може да се направи, за да се намалят стереотипите и дискриминацията срещу майките на работното място?
За мен основното нещо е майките да станем малко по-осъзнати и да спрем да се състезаваме коя е по-добрата майка и коя може да прави повече в работата си. Нужно е да има и повече гласност, че жената преди и след раждане на дете е друг човек и нуждите й от работа са други. Вярвам, че може да се работи както с майките, така и с работодателите в тази посока, за да намалее дискриминацията.
От друга страна, е нужна и промяна в законодателство – такава промяна, която позволява чисти отношения между работодател и служителка и в която има работещи регулатори.
