От какво се влияе Синдромът на професионално прегаряне?
Един от ключовите двигатели на прегарянето е съществуването на хроничен дисбаланс между ситуационните изисквания и капацитета на индивидите (или екипите) да се справят. Освен това е очевидно, че способността на персонала да се справя със стреса е силно повлияна от качеството на професионалната и социална среда, която обитават, а не от качеството на техните личностни черти. Това е важен и често пренебрегван момент.
Притежаваме силна, несъзнателна тенденция да приемаме, че човешката уязвимост и устойчивост се характеризират най-добре като личностни черти, които се намират в определени индивиди. С готовност допускаме идеята, че някои хора са „родени лидери“, защото притежават качества като „твърдост и решителност“, и обратното – приемаме, че хората, които се поддават на условия като стрес, по някакъв начин трябва да им липсват същите тези качества. Правейки това, отричаме факта, че уязвимостта е човешко състояние, което прави човек податлив на ефектите от продължителния стрес.
Личната устойчивост на работното място е силно зависима от ситуационни фактори, като възприемане на контрол и автономност, добър баланс между търсене и капацитет, ефективна подкрепа и съответствие между личните цели и това, което може да се постигне реално.
Освен това трябва да разгледаме въпроса как обикновено разбираме провала в организациите. Когато уязвимостта се разглежда като пребиваваща в рамките на индивида, а не в организационните процеси и фактори, организационният отговор на провала често е сочене с пръст към индивидите, за които се приема, че са слаби и неефективни, а не устойчиви и способни.
Компаниите, които поставят благосъстоянието на персонала в центъра на своите политики и практики доказват, че актовете на грижа насърчават личното благополучие, намаляват стреса и депресията и са свързани със защитно чувство за групова привързаност и принадлежност. Освен това изследванията показват, че личната устойчивост е силно свързана с чувството за общност и споделени ценности. Установено е, че професионалното прегаряне е по-рядко срещано в среди, където има силно чувство за общност, социална ангажираност и споделени ценности. Фирмената култура за екипност обикновено има по-ниски нива на професионално прегаряне от компаниите, които ценят индивидуализма и конкуренцията.
Освен това персоналът е най-щастлив и здрав, когато има добро съответствие между стремежите и ценностите, които са ги довели на работното място, и това, което може да бъде постигнато реално. Обратно, прегарянето е свързано с възприемане на несъответствие с работата, което възниква, когато свързаните с работата задачи постоянно не отговарят на очакванията за ролята на персонала или когато работните практики нарушават професионалната идентичност и почтеност на персонала. Също така, задачи, които изглеждат безполезни, могат да са в конфликт с основните роли, водещи до стрес и чувство на неудовлетвореност.
Има ли връзка между Синдрома на професионално прегаряне и възприятията на персонала за справедливост?
По подобен начин Теорията за справедливостта на Адамс установява причинно-следствена връзка между прегарянето и възприятията на персонала за справедливост. Според проучване, проведено от американски психолози, симптомите на емоционално изтощение, ниски лични постижения и ангажираност на персонала към организацията са намалени, когато мениджърите биват възприемани като справедливи към персонала и проявяват истинска загриженост, състрадание и подкрепа за проблеми на работното място. По същия начин други изследователи са открили, че рискът от прегаряне е намален, когато служителите възприемат, че организационните системи и структури насърчават професионалната свобода и автономия, включително правото на изразяване на професионално мнение без страх.
Трябва да се приеме неизбежността на човешката грешка, която възниква в контекста на сложни задачи, свързани с работата и стресова среда. Задължение е на организациите да разберат и да се справят с факторите, които са включени, вместо да критикуват засегнатите лица. Националната служба по здравеопазване в Англия, например, наскоро призова за въвеждането на системи като тези, използвани в авиационната индустрия. Те са създадени с цел насърчаване на повече откритост и прозрачност, така че служителите да се чувстват по-способни да докладват грешки, които се случват под натиск, без страх от възмездие.
И накрая, но не на последно място, стресът и съпътстващите го проблеми на дългосрочно заболяване и изтощение могат да бъдат сведени до минимум чрез установяване на системи и процедури, които насърчават ранното откриване и лечение на прегарянето (т.е. индикатори като често боледуване, имейли, които редовно се изпращат през нощта и т.н.). Както беше отбелязано по-горе, прегарянето често следва хроничен ход и много по-лесно е да се предотврати развитието на хроничен стрес, отколкото да се лекува краен стадий на прегаряне, след като са настъпили усещане за провал и изтощение.
Подобен подход не само е разумен, състрадателен и морално правилен. Той се основава на принципа, че никоя организация не може да се надява да постигне трайни подобрения в качеството и ефективността, без първо да гарантира, че устойчивостта и благосъстоянието на персонала са основните двигатели при формулирането на политиката и процесите й.
ВИЗИТКА
Венета Стоилова, основател на ПсиКонсулт.БГ и експерт в управлението на човешкия капитал в бизнеса. Тя е магистър психолог, психотерапевт и сертифициран хипнотерапевт. Притежава над 20 години опит на стратегически мениджърски позиции в областта на управлението и развитието на човешките ресурси в големи международни компании. Член на Дружеството на психолозите в РБългария, Българска асоциация по хипноза и хипнотерапия и Българска асоциация за управление на хора.
С Венета Стоилова разговаряме по въпроса за проблемите, свързани с адаптацията на поколението Z към реалната работна среда, както и за тенденциите за развитието на стратегиите при подбор на персонал.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ... Защо компаниите трябва да инвестират в обучение на жени на ръководни длъжности? Защо обученията могат да се окажат много скъп капан за мениджъри и собственици на бизнеси? Защо Onboarding процесът е ключът към успеха на един нов служител?
