В последните години на пазара на труда се откроява тенденция за търсене на работно място според комфорта, който компанията може да осигури и по-специално усещането за спокойна и позитивна психо-социална атмосфера. Все повече се срещат кандидати, за които не заплащането е определящо при избора на работодател, а грижата и отношението, които може да им даде.
Практика в световен план е да се анализира стресът на работното място и професионалното прегаряне (бърнаут) в различните сфери на работа. На база на тези анализи организациите създават стратегии и програми за понижаването му и подобряване благоденствието на служителите си. Имено тези инициативи напоследък се оказват решаващи при привличането на кандидати за работа и задържането на персонала.
Как възниква Синдромът на професионално прегаряне?
Синдромът на професионално прегаряне възниква като продължителна реакция на хронични междуличностни стресови фактори на работното място. Трите ключови измерения на този отговор са огромно изтощение, чувство на цинизъм и откъсване от работата, и чувство за неефективност и липса на постижение. Значението на този триизмерен модел е, че той ясно поставя индивидуалното преживяване на стрес в социален контекст и включва представата на човека както за себе си, така и за другите.
- Фазата на изтощението представлява износване, загуба на енергия, изчерпване, отслабване и умора.
- Фазата на цинизма или деперсонализация се изразява в негативно или неподходящо отношение към клиентите и екипа, раздразнителност, загуба на идеализъм и отдръпване.
- Фазата на неефективността се описва като намалено лично постижение и като намалена производителност или способности, нисък морал и неспособност за справяне.
Какъв е ефектът от Синдрома на професионално прегаряне?
Негативният ефект от бърнаута е свързан с редица дългосрочни здравословни състояния, включително сърдечни заболявания и автоимунни заболявания. Освен това прегарянето има сериозно влияние върху психиката, което води до депресия и сложни, негативни промени в самовъзприятието на личността, които са трудни за разрешаване. Прегарянето е емоционално болезнено състояние и емоционалното притъпяване е често срещан начин за справяне с болката от това, че човек вижда себе си като неспособен, неуспешен, провалящ се.
Как бизнесът страда от Синдрома на професионално прегаряне?
Прегарянето на служителите, обаче, също е сериозен проблем и за бизнеса, особено по отношение на дълготрайната неработоспособност, изтичането и набирането на персонал. Многобройни проучвания показват, че прегарянето е широко разпространено при високо интензивните и рисковите професии, както и че болните служители не са ефективни.
Дефицитите в ключови области на изпълнителното функциониране, като памет и вземане на решения, неизменно оказват влияние върху качеството на представянето, а емоционалното притъпяване може да лиши служителите от способността им да работят в екип, да комуникират ефективно, да следват ценностите на компанията.
Ако стресът е в ранен стадий, и лесно се поддава на стандартни психологически интервенции, то хроничното прегаряне е сложно и трудно за лечение, както и е свързано с дългосрочна заболеваемост и изтощение на персонала. Всичко това увеличава разходите и забавя процесите в организацията. Важно е работодателите да имат предвид, че има крайни граници на това, което персоналът може да издържи физически и емоционално, без да се поддаде на всеобхватните ефекти на хроничния стрес.
Често се случва служител, поради своята отдаденост, бързина и резултатност, да бъде натоварен с допълнителни задължения, които обикновено се извършват от двама или трима човека. Такава ситуация се наблюдава и при напускащ служител, който друг трябва да замести до намирането на нов служител. Тогава работата на заместващия се удвоява и при това за неопределено време, тъй като подборът може да бъде много продължителен, особено, ако позицията е експертна или ръководна.
Друг пример за подобно разпределяне на задачите са корпоративните цели за намаляване на разходите, които засягат бюджета за персонала в частта брой персонал и по-конкретно еквивалентът на пълно работно време (FTE). Това налага на компаниите да работят с по-малко хора, а да постигат същите или по-високи резултати. Когато тази промяна не е свързана с оптимизация или автоматизация на процесите, то тя води до ангажиране на служителите с допълнителни задачи, изпълнявани от освободения персонал.
