Когато решаваме дали да се доверим на HR експерта по даден въпрос, например да разговаряме за възможности за допълнителна квалификация, възможни придобивки, след като работим над нормата и т.н., понякога се замисляме за неговия пол.
В този случай обаче изследванията върху зависимостта между пола и доверието, особено при деликатни ситуации, стигат до почти един и същи извод – при всички случаи е добре да се замисляме доколко можем да споделим, така че да не е нито прекалено много, нито нищожно.
Понякога се колебаем дали да се доверим на HR мениджъра, защото смятаме, че той не би разбрал проблемите ни, защото е представител на другия пол.
Затова нека сега разгледаме какво знаем за връзката между пола на HR-а и доверието към него, а след това да разгледаме ефективни средства за измерването и изграждането му.
Различия в реакциите на двата пола при установяване на нарушения на договорености
В изследване, публикувано в Journal of Experimental Social Psychology, Майкъл П. Хаселхун от Калифорнийския университет в Ривърсайд и колегите му разглеждат темата за разликата между половете, що се отнася до реакцията и действията, особено когато е установено нарушение при договорености.
В рамките на три последователни експеримента представители на двата пола проявяват еднаква степен на доверие към служители, които не са им дали основание за обратното.
В даден момент обаче един от контрагентите нарушава договореностите. Вследствие на това става ясно, че специалистите от женски пол са по-склонни да му се доверят отново след нарушението, отколкото мъжете.
Каква е причината за различието при доверието между двата пола?
Според авторите на изследването „жените се характеризират с желание да създават и поддържат взаимоотношения дори за сметка на личното си благополучие, за разлика от мъжете„. Тоест, по-голямата загриженост на участничките за запазване на взаимоотношенията в сравнение с участниците мъже обяснява и разликата в готовността „да се прости“ нарушеното доверие.
Според изследването на Лора Дж. крей, Джесика А. Кенеди и Алекс Б. Ван Зант, още в момента на преговаряне на договореностите човекът, който има умисъл за нарушение, предпочита да говори пред жена HR.
Твърдението се подкрепя от аргумента, че жените могат много по-лесно да бъдат подведени или измамени, за разлика от мъжете, тъй като те биха могли да бъдат „възприемани като по-доверчиви“ и да бъдат „изложени на по-голям риск от измама от мъжете“, особено ако са по-толерантни към нарушенията.
За разлика от това, при по-сложни договорености по-голямото доверие към жените HR-и може да се окаже предимство. Хаселхун и колегите му коментират в проучването:
„Сравнително устойчивото доверие на жените може да им позволи да пренебрегнат дребни недоразумения или първоначална противоположна позиция, особено при опит за сътрудничество със служителя за постигане на решение. В същото време мъжете могат бързо да загубят доверие и да са по-малко склонни да си сътрудничат отново след дребно нарушение.“
На кой от двата пола реално можем да се доверим, когато търсим да назначим HR?
Според изследването, жените са по-склонни да възприемат различните ценности на хората и моралните им черти, отколкото мъжете, затова е по-малко вероятно да различат навреме некоректния подход. Затова например, по-често биха се „вързали“, ако служителят изрази желанието си да посети обучение в друг град, като изиска покриване на всички разноски по пътуването и престоя от страна на компанията, а в същото време прекара периода в развлечения и почивка.
Освен това Крей, Кенеди и Ван Зант установяват още нещо – голяма част от участниците в изследването смятат, че подвеждането на HR от женски пол крие много по-малко рискове, отколкото при HR от мъжки пол. Защото, първо, е по-малко вероятно жените да открият измамата, и, второ, когато я открият, е шансът да се противопоставят е много по-нищожен, поради обществените очаквания да изглеждат приветливи и сърдечни.
Все пак Хаселхун прави следното заключение в глава от книгата Research Handbook on Gender and Negotiation:
„Доказателствата сочат, че на жените трябва да се вярва повече, отколкото на мъжете, особено що се отнася до стратегически взаимодействия. Затова и повечето HR мениджъри в големи компании са жени.“
А ето и защо е добре да се доверим повече на жените:
- Жените са по-доверчиви при еднократна комуникация, отколкото би трябвало да бъдат, докато мъжете – точно обратното – те са по-малко доверчиви при постоянна комуникация, отколкото би трябвало да бъдат;
- Мъжете по-често са изправени пред риск да нарушат етичните си стандарти при водене на комуникация, без да имат конкретна полза или изгода. Жените обаче са склонни на това само когато имат стимул;
Затова, когато решавате дали да се доверите на даден специалист, най-добре се стремете към обективен подход, а не само на база доверие.
