Как да се предпазим от информационна претоварване?
Въпреки че вече изглежда да живеем в пост-аналогов свят, все още можем да управляваме процесите на свръхинформацията. Или поне така твърди Дейвид Сакс, автор на „The Future Is Analog: How to Create a More Human World“. Според него хората можем и трябва да подчиним иновациите не на база сляпа производителност, а в името на доброто за нашите човешки ценности. Усещане, което всички ние имаме след свръхнатовареност на работното място и много усилия, които като че ли не носят удовлетворение. Но как да се случи по-точно това?
-
Да имаме съзнателен филтър.
Заетостта, като показател за продуктивност при липса на ясни показатели за нейното измерване, е отживелица. Това пише вече споменатия Кал Нюпорт.
Необходимо е самите ние да бъдем крайно стриктни и критични към онова, което краде вниманието ни на дневна база. В тази връзка можем да създадем списък с топ приоритети, като определим времеви прозорци на работа по системата Pomodoro или просто игнорираме онези мейли или съобщения, които не са с висок приоритет.
Макар да изглежда като доста работа, всъщност това може да бъде постигнато сравнително лесно. Необходимо е да се създадат фокусирани email групи, да се спрат нотификациите от приложения за комуникация, с изключение на онези известия, в които сме директно назовани със знака @ и т.н. Това важи с пълна сила и за топ мениджърите на компании. Те могат да усъвършенстват уменията си да делегират с идеята да получават информация само за критичните към определения момент задачи или просто да обединят комуникацията за сходни или близки за изпълнение задачи.
-
По-малки, но повече задачи
Да, би било страхотно да можем да изпълняваме всички ежедневни задачи, веднага щом видим информация за тях на синия екран пред себе си. Но мозъкът ни просто няма да издържи. Продължителният мултитаскинг, особено на комплексни задачи силно повишава нивата на кортизол – хормонът на стреса, чието отделяне в организма за продължително време може да доведе до безсъние, стрес, силна неудовлетвореност и ниска самооценка. А това от своя страна силно намалява работоспособността ни в масовия случай.
-
Да се „изключваме“
И не тук не говорим за Инемури – примамливата и привлекателна японска традиция за подремване в офиса. Концепцията да сме с постоянен достъп до информация (лична или служебна) през чат приложения или социални медии носи и своята тъмна страна.
Много хора обаче са се пристрастили към социалните медии и инфотоксикацията което прави изключването от постоянния поток от данни в интернет по-трудно. Скорошно проучване твърди, че 80% от хората, имат проблеми със съня заради свръхстимулация на мозъка, породена от скролване в социалните медии. Този брой се изкачва до 93% за представителите на поколението Z.
Заключение
Промените, които носи скоростта, с която се развиваме технологично, са наистина невероятни. Вече не ни трябват 100-тина години, за да направим следващия технологичен пробив, променящ начина, по който консумираме информация – само десетелетия са напълно достатъчни. За много хора тези промени идват твърде бързо, без необходими предпазни мерки, които да защитят нашето психическо и физическо здраве. Иначе ни остава само да се надяваме, че Станислав Лем дълбоко бърка в твърдението си, че ако адът съществува, той безусловно е компютризиран. Дано не се окаже прав.
ЗА АВТОРА
Александър Балджиев е специалист в сектора “Човешки ресурси” и Бизнес експерт. Фокусът на професионалните му интереси в момента засяга промяната на рекрутмънта в България с всички процеси, които го съпътстват. Извън сферата на Човешките ресурси Александър Балджиев се занимава и с консултиране на бизнеси. Той създава курс за бакалаври и магистри в сферата на HR мениджмънта, бизнес развитието и т.нар. “умения на XXI век”.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ... Как да намалим отсъствието на служителите от работа? Определящо за лидерския потенциал е нивото на себеосъзнатост, амбицията и ценностите Как и защо прегарят HR-те? (Втора част)
