През 1968 сър Артър Кларк публикува знаменитата си книга „Една одисея в космоса през 2001 година“. Тя се доказва като невероятен научнофантастичен роман, а впоследствие е екранизиран от Стенли Кубрик, който превръща литературното произведение в истински кино шедьовър. Освен с този си труд сър Артър Кларк оставя следа като изтъкнат изобретател и футуролог, който успешно предрича голяма част от онова, което днес наричаме реалност. Заради това той се нарежда до други големи имена от XX век като Рей Курцвейл и Алвин Тофлър. Последният обаче завещава в колективната историческа памет терминът „Информационно претоварване“ – понятие, въведено през далечната 1964 година със значение на невъзможността да се вземат решения – заради свръхинформираността.
Какво е Инфотоксикацията?
От онова, което са предсказали Кларк, Тофлър и Курцвейл, ни делят вече над 50 години. Но безвъзвратния път към трайна дигитализация ни сблъсква с особеното състояние на „инфотоксикация“. Това е явление, при което хората са изложени на прекомерна информация и което води до затруднения в различни области на живота ни.
Независимо дали го осъзнаваме или не, на дневна база всеки един от нас консумира огромно количество информация – много повече отколкото когнитивните ни способности ни позволят да анализираме задълбочено и обработим правилно.
Този феномен проличава особено ясно, що се касае до професионалния живот, в който всеки един от нас е буквално „бомбардиран“ на дневна база от съобщения в различни платформи за комуникация, мейли или множество виртуални срещи. Още повече, че често те не се ограничават само до работните ни часове, а се пренасят и в свободното ни време през екрана на мобилните ни устройства.
За да осъзнаем мащаба на това количество информация, нека само споменем, че според доклад на Калифорнийския университет в Сан Диего средният американец консумира еквивалента на 100 000 думи информация, чути или прочетени всеки ден. Или приблизително колкото са думите в английската версия на „Хобитът“ на Толкин (95 356 думи).
Имаме ли проблем със свръхинформираността?
Според множество изследвания – категорично да, имаме проблем. И това се проявява най-ясно в продуктивността ни. Особено интересни размисли в тази насока излага Кал Нюпорт в книгата си „Задълбочена Работа – или как да се фокусираш в един разсейващ свят“. В нея авторът разгръща тезата, че сме склонни силно да занижаваме способностите си да се концентрираме и извършваме успешно определени задачи, когато получаваме повече информация от необходимото (често дори и непоискана). Нещо повече – подтикнати от постоянния информационен поток, често прекъсваме изпълнението на една задача, за да се захванем с друга.
Поводът е ясен – всяка вибрация на нашето мобилно устройство носи обещание, че проверката му може да осигури разсейване. А това е „добре дошло” заради по-трудни и предизвикателни ангажименти, с които се борим. Последиците плащаме всички ние с цената на разсейване, повече грешки и отлагане на комплексни или творчески задачи. Като резултат служителите постигат по-малко и стратегическите приоритети остават на заден план за сметка на малките, привличащи вниманието задачи. Последните просто изкачат на мониторите пред очите ни и често изискват усилие, за да се игнорират.
Какви са симптомите на свръхинформираността?
-
Безпокойство и професионално прегаряне
Проявленията на информационното претоварване се изострят, когато хората се чувстват принудени да бъдат в крак с цялата достъпна информация, въпреки че реално това е практически невъзможно.
Според публично достъпни проучвания консумацията на информация е нараснала с 5 пъти на дневна база, спрямо 1986 г. За да придобиете представа, ще спомена, че това е еквивалентът на 174 ежедневни вестника. В допълнение, през свободното си време, без да броим работата, всеки от нас обработва средно 34 гигабайта информация под формата на различни източници. Това се равнява на 100 000 думи всеки ден.
На фона на тази статистика твърдението, че свръхинформираността може да доведе до чувство на неадекватност, намалено самочувствие и дори физически симптоми като главоболие и умора, изказано от Ричард Уърман, автор на Информационна тревожност (1989), звучи логично.
-
Намален капацитет за взимане на решения
Когато обемът на консумираната информация надвишава възможностите за обработка, умствената енергия за разсъждения, планиране и рационални решения се изчерпва. По тази причина ние трябва да направим избор между това да използваме точна, но ограничена информация по определена тема, или да боравим с много повече изчерпателна такава. Това пречи на мозъка ни да се „ориентира“ правилно, особено, ако не е трениран да се справя с подобни ситуации.
-
Прави ни по-бавни
Предизвикателството да превключваме между различни задачи, подтиквани от постоянно постъпваща нова информация, категорично не ни помага да разрешим най-трудните задачи, пред които сме изправени. Дори напротив – често ни кара да отлагаме изпълнението и на по-прости такива. Причината се крие в несъвършенствата на мозъка ни и факта, че той е оптимално фокусиран над това, да изпълнява една конкретна задача в определен момент.
На дневна база, без да сме преминали специализирана подготовка или пък целенасочени тренировки как да се справяме с т.нар „мултитаскинг“, мозъкът ни преминава от изпълнение на една задача към изпълнение на друга бързо. Той трябва бързо да реши кои точно невронни връзки, свързани с изпълнение на старата задача да прекрати и кои, отнасящи се до новата да активира. Този процес обаче отнема време, като в крайна сметка намалява продуктивността, особено когато говорим за постоянен мултитаскинг.
Или по-просто казано: Започваме да се плъзгаме по повърхността на задачите, просто защото нямаме достатъчно капацитет в конкретния момент да вникнем в дълбочина в проблема.
