В нов доклад се подчертава въздействието на признанието на труда на служителите върху изграждането на добра култура и ангажираност, но се оказва, че повечето работодатели може би пропускат ползите от това.
Съвместното проучване на Workhuman и Gallup разкрива, че само 34% от 1081 участници в проучването са заявили, че имат програма за признание на работното място.
Докладът разкрива, че признанието е „последователен и директен инструмент“, който лидерите могат да използват, за да съобщават за своите културни цели и очаквания. В свое изявление ръководителят на глобалната практика на Галъп Ед О’Бойл съобщава:
„Даването на голямо признание е ефективен начин за лидерите да комуникират ценностите и поведението, които най-много искат да видят от своите служители. То също така дава пример за създаване на култура на признание и вдъхновява служителите на всички нива да получават и дават признание, което е автентично и значимо, и да го правят често.“
Според доклада признанието може също така да бъде насочено към „насърчаване на желаните културни елементи на всяка дадена организация, както и да бъде прецизирано с течение на времето, за да се адаптира към променящите се изисквания на работното място.
Създаване на верижна реакция
Според доклада признаването също така предизвиква „верижна реакция“ в рамките на организацията, когато се практикува:
„Лидерите дават сигнал на служителите, а скоро и служителите си дават сигнал един на друг, какво е важно за тях, като изразяват благодарност и признателност за нещата, които искат да видят повече в организацията си.“
Според резултатите служителите са категорично съгласни, че признанието е важна част от културата на тяхната организация. Сред тях седем от всеки десет са категорично съгласни, че се чувстват свързани с културата на своята организация.
Въздействие върху работните места
Тези, които се чувстват свързани с културата на своята организация, е 3,7 пъти по-вероятно да бъдат ангажирани в работата и 5,2 пъти по-вероятно да препоръчат организацията си като чудесно място за работа.
Освен това вероятността служителите, свързани с културата, да попаднат в бърнаут много често или винаги е с 68% по-малка. А вероятността да следят за възможности за работа или активно да търсят друга такава е с 55% по-малка. КиАнна Шмидл, главен директор „Човешки опит“ в Workhuman, споделя по темата:
„Когато ангажираните служители описват културата на своята компания, те използват думи като грижовна, иновативна и приобщаваща. В същото време активно неангажираните служители е по-вероятно да използват думи като токсичен, дезорганизиран и хаотичен.“
Според Шмидл изследването подчертава колко е важно да се инвестира в културата на работното място. Тя допълва още, че новото изследване служи за илюстрация на избора, който стои пред лидерите на компаниите. Те могат или да инвестират в културата и да я определят за себе си, или да рискуват тя да бъде определена за тях.
„Лидерите трябва да решат коя от тези култури искат да се свързва с техните компании, като имат предвид, че това не се отнася само до резултатите от удовлетвореността на служителите им или до тона в офиса, а е избор, който определя дали бизнесът им е устойчив на бъдещето или не.“
