Моделът „лидерство с равноправно участие“ е приобщаващ, демократичен модел, при който всички служители участват в процеса на вземане на решения, независимо от тяхната позиция в компанията.
Ако се прилага правилно, моделът „лидерство с равноправно участие“ може да увеличи инвестираните ресурси от страна на служителите в постигане на организационните цели
При това резултатите, няма да закъснеят, защото всички участници са поне частично отговорни за положителните и отрицателните резултати, както и за организационните промени, които оказват влияние върху удовлетворението от работата им.
Въпреки това моделът „лидерство с равноправно участие“ не се различава много от традиционните йерархични структури. Има обаче една основна разлика, която го отличава.
При много от останалите стратегии мениджърите и ръководителите на екипи управляват процеса на вземане на решения, като приемат мненията на своите колеги, но сами вземат окончателното решение. И точно тук намираме разликата с модела „лидерство с равноправно участие“. При него обратната връзка и мненията на служителите, освен че се насърчават, имат водещо влияние в избора.
Кои са видовете „лидерство с равноправно участие“?
Съществуват няколко вида „лидерство с равноправно участие“. Общото между тях е, че представляват групов процес на вземане на решения, а различното е начинът, по който хората гласуват и по който се взима крайното решение.
1. Консенсусно лидерство с равноправно участие
В модела на консенсусно лидерство с равноправно участие ръководителят на групата действа като координатор на процеса, но като цяло правата му са равни с тези на колегите му. Модерирането обаче може да се окаже предизвикателство, тъй като групата трябва да постигне консенсус, а за целта може да се стигне да множество преговори и компромиси.
2. Колективно лидерство с равноправно участие
При модела на колективно лидерство с равноправно участие всички – включително ръководителят на групата – носят еднаква отговорност за резултатите. Ако няма консенсус, екипите, практикуващи модела, се опитват да постигнат мнозинство чрез гласуване.
3. Демократично лидерство с равноправно участие
Демократичното лидерство с равноправно участие е модел за съвместно вземане на решения, при който всички гласуват, но лидерът е този, който взема окончателното решение и носи отговорност за него.
4. Автократично лидерство с равноправно участие
При автократичното лидерство с равноправно участие лидерът има повече власт от членовете на екипа. Те от своя страна имат своя принос, но лидерът е този, от когото зависи крайното решение и който дори може да наложи вето.
Предимства на модела „лидерство с равноправно участие“
Основното предимство на модела „лидерство с равноправно участие“ е, че доближава максимално членовете на екипа до общата визия за развитие и целите на компанията. Основен обаче остава въпросът как „лидерството с равноправно участие“ може да насърчи по-близки отношения между компанията и служителите? Това, разбира се, може да стане в няколко насоки:
-
Повишаване на ангажираността и овластяването
Естествено е хората да се интересуват повече от решенията, които пряко ги засягат. Когато служителите предлагат своя принос, това ги кара да чувстват, че резултатите пряко им оказват влияние. Затова и се чувстват по-ангажирани в процеса на вземане на решения.
Ако например, дадена компания подлага на гласуване 4-дневната работна седмица, членовете на екипа, които вярват, че този модел ще им бъде от полза, биха настоявали за тази промяна и дори биха се погрижили за успешното ѝ прилагане. Защото ги засяга пряко.
-
Насърчаване на ценни разговори
Не всички екипи имат причина да си сътрудничат или да общуват често – най-вече виртуалните. Но вземането на групови решения по въпроси на компанията не само свързва служителите по-тясно с интересите и резултатите на организацията, но и ги сплотява като екип.
Уменията за преговори и групово обсъждане на варианти може да подобри комуникацията при разговори, свързани с планирането на проекти или разрешаването на конфликти.
-
Подобряване на информираността
Когато служителите присъстват и участват активно в процесите на вземане на решения, те са добре информирани за предстоящите промени и проекти. В резултат на това те разбират по-добре своята роля в бъдещата работа.
Капани на модела „лидерство с равноправно участие“, на които да бъде обърнато внимание
Моделът „лидерство с равноправно участие“ подпомага ефективната работа в екип и по-добрите резултати. Но това съвсем не означава, че хората трябва задължително да вземат заедно всяко решение. Понякога моделът може да попречи на работата, като:
1. Отнема много време
Моделът „лидерство с равноправно участие“ изисква гласуване с мнозинство или постигане на консенсус, което често отнема време. Освен това може да има и допълнително забавяне, ако екипът, вземащ решението, трябва да съобщи резултатите и на други служители в организацията.
2. Претоварва служителите или ги прави жертва на натиск от страна на ръководството или колегите им
Членовете на екипа могат да почувстват ненужен натиск при вземане на решенията на компанията, независимо дали желаят да участват в процеса. Също така могат да се почувстват претоварени от прекаленият брой на задачите за изпълнение, както и от отговорността за постигнатите резултати.
Освен това някои служители могат да се опитат да се харесат на ръководителите си в процеса на гласуване, като заемат страна, която смятат, че техният ръководител ще подкрепи.
Организациите, които искат да предотвратят тези ситуации, трябва да въведат анонимно гласуване и да насърчават култура на приобщаване и приемане.
3. Неправилно вземане на решения
Не всички членове на екипа познават достатъчно добре проблемите в компанията, за да вземат адекватни решения. И това, разбира се, е нормално. Затова и може да се случи служител да се почувства некомфортно да сподели мнението си по въпроси, свързани с маркетинга, когато той самият не е специалист в тази област.
А мнение, изказано от човек, който не е специалист, и още повече, ако то бъде взето под внимание, може да доведе до грешки в стратегията и следващ провал. Затова е разумно да обсъждате конкретните теми с хора, които имат представа от ситуацията.
