6-те най-широко разпространени симптоми на прегарянето при HR-те
Ашли Дейвис Буш през 2015 г. предлага да се прави разлика между прегаряне с малко „п“ и с голямо „П“.
В първия случай човек се чувства много изтощен в края на един дълъг работен ден. Нашите мозъци са „изпържени“ и „прегарянето“ често може да бъде овладяно с малко добри грижи за себе си, като например добър нощен сън или среща с близък приятел за задушевен разговор и споделяне.
Прегарянето с главно „П“ е много по-тежко и с повече труднопреодолими и устойчиви последствия. То не се случва само след няколко натоварени работни дни. Това е едно вече хронично състояние, което възниква след натрупването на седмици, месеци и години на себепренебрегване и готовност за отдаденост и саможертва в работата. Прегарянето е резултат от вече постоянно изтощение и износване на тялото, ума и духа на HR-a.
Някои от най-често срещаните симптоми включват (Bush, 2015; Cochran & Cochran, 2021; Saunders, 2021):
- Прекомерна и продължителна физическа и емоционална преумора, изтощение
- Изпитване на трудни за овладяване чувства на:
- Подценяване
- Гняв
- Разочарование
- Обезсърчение
- Продължителен и понякога изтощителен стрес на работното място или в ежедневието извън него
- Страх за предстоящата работна седмица
- Скука и/или конфронтация с колегите, ръководителите, семейните партньори и приятелите
- Чувство на претовареност с множество прости ежедневни задачи и рутинни ангажименти
- Физическо неразположение, както общо, така и специфични заболявания като болки в гърба и корема и главоболие
- Липса на страст и вълнение за или мотивация и ангажираност в работата
- Екзистенциални съмненич дали кариерата в сферата на управлението и развитието на човешките ресурси е подходяща за мен
И нека засега спрем с въпроса:
Какво все пак причинява прегарянето при HR-те?
Моят кратък отговор е като този на Джеф Кокран и Нанси Кокран (2021 г). Те вярват, че прегарянето при HR-те обикновено идва от голяма грижа да са на висотата на изискванията към професията и очакванията на собствениците и изпълнителните директори. Това обаче е съпроводено с болезнено намиране на самия себе си или на работата си в сферата на HR-a за неефективни, неефикасни, недостатъчно въздействащи, неетични и противоестествени.
Специализираните психологически изследвания на HR-те също предполагат причинно-следствена връзка между чувството за лична и професионална ефикасност – нашата вяра в нашите способности – и прегарянето. Нашето самоусещане за неефективност може да възникне от комбинация от фактори, включително лошо или ограничено обучение и обслужване на трудни групи в организацията.
Голямото работно натоварване, лошото управление на качеството и ограничените ресурси, пренебрежението от висшето ръководство на ролята на HR-a също са жизненоважни фактори за появата на прегаряне, оказвайки влияние върху баланса между професионалния и личния живот, стреса на работното място и ролевия конфликт.
Личнoстните характеристики играят роля за податливостта, като младите HR-и, без опит и специализирана психологическа подготовка са изложени на най-голям риск. Но прегарянето вероятно се влошава също от големия брой години трудов стаж.
Във втората част на този материал другата седмица ще разгледаме подробно специфичните фактори за прегарянето и мерките за ограничаване на въздействието ни в нашата професионална практика.
ЗА АВТОРА
Д-р Пламен Димитров, RODC (международно регистриран консултант по организационно развитие) е психолог, екзистенциален терапевт и организационен консултант с 40-годишен опит в областта на диагностиката и развитието на екипи, лидери и организации. Той осъществява в България и региона интегрираните програми за психологическа подкрепа и грижи за психичното здраве на служителите (EAP, Employee Assistance Programs) на глобалния лидер в тази област – ComPsych.com.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ... Как да НЕ загубим пари от обучение на персонала? Обявите за работа през месец март са с 11% повече от тези, публикувани през февруари „Мечият“ срещу „бичият“ пазар или за парадоксите в IT индустрията
