Често ще чуете HR мениджъри, специалисти и консултанти да казват, че работата им с хората в една организация може да е източник на дълбока лична и професионална удовлетвореност. Не можем обаче да подценяваме психологическата цена, която професионалната работа на HR-а (мениджър, специалист и/или консултант) налага на практикуващите я.
Прегарянето е често срещано сред професионалистите в областта на управлението и развитието на човешкия капитал на организациите. То оказва съществено влияние както върху собственото им благосъстояние, така и върху успешното справяне с ролите, работните задачи и големите отговорности на професията.
Умората от състраданието и съпричастността към хората в организацията, вторичните травми в проблемни и кризисни ситуации и увеличаването на работното натоварване на HR-те пряко влияят върху резултатите в работата и отношенията между хората в организацията, с която работят.
Предлагам ви тук да изследваме симптомите и причините за прегаряне при HR-те, какво можем да направим, за да предотвратим това да се случи, и наличните стратегии за възстановяване, когато се случи. Ще ви предложа, разбира се, и няколко лесно приложими практики за ефективна превенция на стреса и прегарянето на работното място. Но във втората част на този текст.
Разбираме ли прегарянето в HR професиите?
Както много други професионални роли, които включват подпомагане на хората, предоставянето на HR услуги като мениджър, специалист или консултант може да бъде предизвикателна и емоционално натоварваща работа. В резултат на това прегарянето в HR общността е – за съжаление, – твърде често срещано и неглижирано, дори отричано явление.
В едно мое проучване като организационен консултант сред 115 компании в периода 2019-2022 г. достигнах до някои дълбоко тревожни констатации. Те засягат както психоемоциалния статус, поведенческото и психично здраве на практикуващите HR професии, вътрешно-фирмени HR мениджъри и специалисти, така и HR бизнес партньори, контрактори и консултанти.
В разговор с над 320 квалифицирани HR-и установих, че цели 75,9% от тях са страдали от „висока степен на прегаряне“, а 56,3% са имали „висока степен на мотивационни проблеми и периоди на дезангажираност“ в работата си през периода на наблюдение.
Данните са обезпокоителни както за професията, така и за нашите хората, екипите и организациите, за които работят изследваните от мен HR-и. Психичното им здраве и благополучие пряко влияе върху това доколко успешно се упражняват множеството HR функции и роли в една съвременна организация.
Един прегорял HR мениджър или специалист е изложен на сериозен риск да създаде безусловно положително пренебрежение към приоритетните си работни задачи. Такива HR-и вече не могат да „чуват” и разбират хората в организацията, да изпитват човешка и професионална съпричастност към случващото им в трудовата среда и организационните отношения. Такива специалисти в същото време по-често защитно изтласкват от съзнанието си признаците и неблагоприятните ефекти на състоянието си върху ефективността си и да продължат да предлагат неадекватно изпълнение на отговорните си роли и функции.
В съответствие с резултатите от изследването следва да подчертаем, че HR професионалистите, също като специалистите в областта на физическото и психичното здраве очевидно се нуждаят от системни програми за профилактика и консултативно-терапевтични интервенции за превенция, намаляване и възстановяване на прегарянето.
Какво имаме предвид, когато говорим за прегаряне?
В специализираната литература прегарянето при HR-те се описва като като психично-здравен синдром, признат от СЗО и институции в здравеопазването за медицинско състояние. Комплексен многопластов синдром отключван, когато HR се чувстват над седмица постоянно емоционално изтощени и стресирани от работата си и от ежедневието си не само на работа, демотивирани, дезангажирани от задълженията и ролите си. И неспособни дори при съзнателни усилия да се възстановят самостоятелно.
Ключови специфични фактори влияещи на прегарянето на HR-те
Да започнем с т.нар. „викарийна травма“ типична за представителите на различни помагащи професии, призвани да работят с различни проблеми на другите хора – заболявания, трудности, конфликтни и проблемни междуличностни, междугрупови и организационни отношения, кризи, стрес и др. Викарийната травма при емпатичните, но неподготвени да специално да работят в стресогенни условия, включва когнитивни, афективни и поведенчески промени – мислене по различен начин – в отговор на смущаващи и разстройващи наблюдения, разкази, преживявания и ситуации на служителите в организацията на HR-a.
„Умората, изтощението от състрадание и емпатия означава състояние на емоционално прегаряне, което може да възникне в резултат на интензивно емпатично взаимодействие с хора, които са в беда, имат проблемно поведение, системни затруднения, стрес и тревожност.“ (Delgadillo et al., 2018, p. 1).
Заедно с вторичната травма, умората от състрадание и свръхмотивация за овладяване на трудни за овладяване ситуации и отношения в организацията, повишеното натоварване със сложни задачи каквито са много от задачите пред HR-те, проблемите с безопасността, неяснотата на ролите в управленския екип и организацията, времевия натиск, недостига на важни ресурси и квалификация, както и ограничените надзор и подкрепа от висшето ръководство на организацията допринасят съществено за професионалното прегаряне на HR-те (мениджъри, специалисти, подизпълнители и консултанти).
