По какъв начин бизнесът може да помогне за решаването на проблема?
Смятам, че това не е отговорност на собствениците на компании, а на специалистите по подбор на персонал. Аз вече търся такива деца и мога да кажа, че това изобщо не е лесна задача. Затова мисля, че експертите по подбор трябва да са по-активни, да инициират срещи с деца, лишени от родителска грижа, пък и не само.
Апелът и молбата, които имам към колегите е следната: Нека във всеки общински град се намери поне един който да търси такива хора и да им подава ръка, представете си на колко хора ще помогнем.
Аз се срещам и с такива на разведени родители или пък социално слаби, които растат в семейство, но също имат нужда от подкрепа. Щастлив съм, че нашия собственик, г-н Ангелов, подава ръка на такива хора, че няма предразсъдъци към тях и ме подкрепя. При нас вече 4 години работят две момчета с различни проблеми ( не е коректно да ги назова публично ) Прогреса при тях е невероятен, от наведена в земята глава, сега се отпускат, говорят, шегуват се. Ами ако не сме им подали ръка, ако другия не им подаде, кой ще ни е виновен, къде ще бъде мястото им в Нашето общество?
В момента правим дуално обучение в едно училище в Пазарджик, където повечето деца са социално слаби. Нашата задача е да ги интегрираме. Интересното е, че на срещите за дуално обучение в града ходя само аз. Иначе всички се оплакваме, че няма кадри. Как да има, като не ги търсим правилно? Само чрез платформите не става – трябва да отидем до местата, където младите хора нямат достъп дори до интернет.
По какъв начин държавата съдейства за решаването на проблема с децата, лишени от родителска грижа?
В Бюрото по труда се оказа, че има програма, която е под патронажа на президента. Тя е създадена с цел да помага на деца, излизащи от домове. Но никой от младите хора, с които аз работя, не е регистриран в нея. Отнесох въпроса към служителите в Бюрото, а оттам ми казаха, че от „Социални грижи“ им подавали имена и данни, но какъв е критерият – не знаем. Защото децата, с които общувам, не са включени в системата.
Според мен трябва да има по един човек в училищата или в учрежденията, който да отговаря специално за социализацията на тези млади хора, след като излязат на пазара на труда. Освен това и да възпита у тях необходимите умения, да им търси подходяща работа, каквато в момента може да се намери на немалко места.
Ако започнат на 2 или 4 часа, докато са още на 16-17 години, с времето децата биха изградили работните си навици. И когато напуснат учреждението на 18 години, те вече ще знаят как да си изкарват парите с труд. Защото другият път, по който често наблюдаваме, че тръгват, е много неприятен за тях като хора и нас като общество.
Преди малко загатнахте, че имате наблюдения и върху работата с глухонеми. Бихте ли разказали повече за проблемите с тяхната интеграция?
Не знам как по-точно да го определя, но към тях има някаква скрита дискриминация и неувереност. Говорих със специалисти от София, Пловдив и Пазарджик, които потвърдиха, че трудно се стига и до тази група. Жената от Пловдив, с която се свързах, сподели, че голяма част от работодателите не ги искат и ги игнорират.
В нашата фирма работят четирима глухонеми. Трябва да кажа, че те са изключително съвестни и изпълнителни хора. В началото са по-свити и неуверени, а докато изградят доверие, емоционалното им състояние е по-нестабилно. Но пък когато се приобщят, си проличава колко страхотни са всъщност.
Какви са предимствата за бизнеса, ако в дадена компания се включи човек, израснал в дом за деца или пък е глухоням?
Глухонемите са изключително отговорни и трудолюбиви хора. Това са личните ми впечатления от контакта със служители, минали през нашата фирма. Колкото до децата, израснали в дом, на първо място, ние им даваме шанса да бъдат част от едно нормално общество. Освен това, поради факта, че нямат изградени компетенции, можем да ги „моделираме“, както искаме. Те идват на работа като една „бяла дъска“, затова и нямат претенциите, които техни връстници изявяват.
Ако човек, излязъл от дом за деца, или глухоням успее да се задържи на работното място и да се социализира, то той може да бъде дори по-лоялен към компанията от онези, расли при нормални обстоятелства.
ВИЗИТКА
Георги Млеканов е магистър по организационна психология, по настоящем е HR manager в мебелни фабрики Колорадо и business coach. С над 10 годишен опит в обучението и развитието на персонал, планиране, разработване, изпълняване и оценяване на програми за развитие и обучение. Опит в изграждането, управлението и задържането на търговски екипи.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ... Какво е движението в броя на обявите за работа през април? Как да мотивираме служителите с нефинансови стимули Как да НЕ загубим над 50% от комуникацията в бизнеса?
