Как децата, лишени от родителска грижа, се вписват на трудовия пазар?

Един от проблемите, свързан с подбора на кадри в компаниите, е именно привличането и интеграцията на хора, израснали в дом за деца. Как те се вписват на пазара на труда, какви са трудностите, свързани с възпитаването на умения и създаването на трудови навици и как бизнесът може да помогне? По темата разговаряме с Георги Млеканов – HR manager в мебелни фабрики Колорадо и business coach.

Здравейте, г-н Млеканов! Как се насочихте към идеята за решаване на трудностите, които децата, лишени от родителска грижа, срещат при кандидатстване за работа?

Здравейте! Преди време работех в Биовет Пещера като HR специалист. Тогава жена, която работеше в завода, почина и детенцето ѝ остана кръгъл сирак. Затова беше настанено в Дом за деца, лишени от родителска грижа, в гр. Брацигово. Детето беше в 4 или 5 клас.

По-късно с моя колежка отидохме да го видим. Разбрах, че в учреждението е създаден салон за красота, където младежите да усвояват трудови навици. И тогава всъщност се запитах какво става с тези деца, след като напуснат дома? Няма как всички да работят като фризьори или козметици.

Сега, като HR специалист (след кратко прекъсване), докато търся подходящи кадри за определени позиции, отново се сетих за тези деца, както и за глухонемите хора, за тези в приютите за бездомни, изобщо уязвими групи, които по някаква причина са отритнати от обществото. Така реших, че е хубаво да им дадем шанс и на тях.

Започнах да търся центрове, в които се работи с тези деца. Оказа се, че там нямат никаква информация за напусналите вече млади хора, не знаят къде отиват и изобщо какво се случва с тях. Най-честият отговор беше, че те стават наркомани, проститутки или пък друго, което не би трябвало да се случва.

Кои са трудностите, пред които децата лишени от родителска грижа са изправени?

Страшно много трудности имат тези деца. Те не могат да си направят сами CV, не знаят защо трябва да се регистрират в Бюро по труда и какви са ползите от това. Не знаят как да си попълнят бланката за кандидатстване за работа през някоя платформа. Реално нищо не знаят. Една година, след като завършат, имат право да бъдат настанени в защитено жилище. След като този период изтече, те трябва да са си намерили работа и да са напуснали.

Децата, лишени от родителска грижа нямат реални умения, не са подготвени за живота. Това, което аз искам да направя, е не да им даваме нещо даром. Защото те така са свикнали – по празници, по време на някакви кампании някой нещо им дава. В живота обаче това не е така. Дори ми бяха предлагали да организирам подобни кампании за средства. Но аз смятам, че това са млади и здрави хора, които трябва да се учат сами да си изкарват хляба, а не да им се дава наготово. Защото няма да ги научим на нищо различно.

Възможно ли е някоя институция да има вина за липсата на умения на децата, лишени от родителска грижа?

Не знам дали трябва да обвиня някого. Не знам точно и кого. Дали програмата, по която се обучават и живеят, е направена добре изобщо? Аз смятам, че самите институции трябва да са по-активни и да им търсят работа, когато навършат 16 години. Но и преди това децата да са подготвени как да си попълнят документите, как да си изготвят CV, как да напишат имейл. Това са най-елементарните неща. Сигурно обаче е, че някъде в лабиринта от институции се къса нишката, няма я комуникацията между тях. Някъде има програма, другаде не знаят за нея. А институциите трябва да са посредник. Иначе всичко се обезсмисля.

Тук ще дам пример с едно момиче, на което скоро намерих работа. Тя все още няма навършени 17 години, но беше наета в голяма верига за бързо хранене, където се справя успешно. Щом е тръгнала да се развива от такава възраст, тя ще развие съответните умения и ще види, че сама може да изкарва парите си.