Ясно е, както отбелязахме в първата част на този материал, че всички мениджъри и HR -професионалисти следва да се грижат за превенцията и прекратяването на сексуалното насилие на работното място.
Въпросът е умеят ли да го правят.
Сексуалното насилие на работното място може и често наистина води до различни форми на вреда:
- психологическа;
- физическа;
- професионална;
- организационна;
- социално-икономическа.
И всички поотделно и заедно могат да провалят живота на ключови служителя на компанията. Както жертвите, така и упражняващите сексуален тормоз на работното място.
От гледна точка на HR-a казусът „Сексуален тормоз в организацията ни“ се простира много по-надалеч.
Той включва и служителите, които търпят сексуални издевателства и реално насилие от свои началници и колеги. Те никога обаче не докладват официално за тормоза. Дори и когато колегите знаят и стават свидетели или смятат, че са забелязали сексуален тормоз на работното място.
Когато пресметнем кои са всичките хора, които са афектирани негативно от тормоза, той определено започва да ни изглежда още по-коварен и зловреден.
В допълнение към разходите по оплакванията за сексуален тормоз, истинската стойност на тормоза включва и пагубните за организацията и нейния мениджмънт ефекти, например:
- понижено трудово-професионално представяне на служителите;
- понижената обща продуктивност;
- завишените нива на стрес;
- текучество на служители;
- вредата върху репутацията на организацията пред нейните клиенти, партньори и инвеститори.
Загубите от тормоза са големи за всички работодатели, които са го допуснали.
Още през 2015 г. има 5518-те случая на жалби за сексуален тормоз на работното място, решени от Американската комисия за равни възможности при наемане на работа (КРВНР) в полза на страната заявителите. Те водят само само за година заплащане на 125,5 милиона долара, като компенсациите за нанесените щети ищците.
От 2010 г. насам работодателите в САЩ са платили много над милиард долара само на служители, подали сигнали и жалби чрез процедурите на Комисията за административни жалби и оплаквания.
Има и рекорди – най-голямото съдебно решение за сексуален тормоз от 2012 г. в САЩ се изчислява на 168 милиона долара. В България подобна статистика не се прави. Защо ли?
Има и множество индиректни загуби и щети.
Служителите, които преживяват сексуален тормоз на работното място по-често докладват:
- психодиагностично валидизирани клинични и субклинични симптоми на депресия;
- общ дистрес;
- емоционално прегаряне;
- висока тревожност;
- пост-травматични стресови разстройства;
- цялостно увреждане на психичното здраве.
Сексуалният тормоз също се свързва и с психологически ефекти, като например:
- хронично негативно настроение (дисфория);
- различни хранителни разстройства;
- самообвиняване и себенараняване;
- понижена самооценка;
- емоционално изтощение;
- гняв;
- отвращение;
- завист;
- страх;
- понижена удовлетвореност от условията на труд и живот;
- по-честа и тежка злоупотреба с предписани лекарства, психоактивни вещества или алкохол.
Увреждащите ефекти на тормоза върху личността не са ограничени само до жертвите. Все повече популярност набира едно разбирането, подкрепено от солидни психологически изследвания. Според него не само жертвите, но и служителите, които наблюдават и научават, че техни колеги преживяват насилие и сексуален тормоз на работното място могат и реално също страдат от него и понасят доказуем психически или физически увреждания.
Оттук следва, че дори само един служител да страда от сексуален тормоз на работното си място, работата на цялата организация страда.
Добре установено е, например, че тормозът на работното място и конфликтите водят до понижена производителност на труда.
Изследванията, поръчани от HR асоциациите и консултантските компании, фокусирани главно върху ефектите на сексуалния тормоз на работното място, разкриват нещо много интересно.
Тормозът винаги е асоцииран с изтощаващо неудовлетворение от работата и отдръпване от нея, до демотивация и дезангажираност на служителите. Това води и до откъсване от работата, грешки от неглижиране, което се дължи на разконцентриране, неглижиране на проекти, симулиране на работа, мудност и дори прекалена разсеяност.
Отдръпването от работата или откъсването от нея заради тормоз също може да достигне надиндивидуални нива и да афектира екипните или груповите взаимоотношения. Само яснотата и тори мълвата за това, че има сексуален тормоз в една или друга работна група може да създаде напрегната обстановка.
