Докато съкращенията в технологичния сектор заемат първите страници на вестниците, упоритият недостиг на работна ръка в САЩ остава. По данни на Бюрото за трудова статистика към юни над 10 000 000 са свободните работни места. Оказва се обаче, че един от най-неизползваните човешки ресурси в щатите са хората с увреждания. Факт е, че много компании рядко ги предпочитат.
По данни на Търговската камара на САЩ от юли досега най-много свободни работни места са открити в секторите транспорт, здравеопазване и социално подпомагане
Според проучване сред търговците на дребно, проведено от производителя на софтуер Fourth, 87% от ръководителите на търговските обекти посочват наемането на служители като основен проблем за бизнеса си.
Оказва се, че запълването на длъжностите от първа линия е скъпо предизвикателство за работодателите.
Проучване сред 181 891 почасови служители установи, че процентът на текучество е 24% за половината от анкетираните и 50% за една четвърт. Разходите за текучество се оценяват на 3000 долара на служител.
На този фон къде откриваме хората с увреждания?
Едно от обществата, към която малко компании се обръщат, са хората с увреждания. Приблизително един на всеки четирима американци в трудоспособна възраст има увреждане. През 2022 г. коефициентът на заетост на възрастните хора с увреждания в трудоспособна възраст е бил 35%, докато коефициентът на заетост на хората без увреждания в същата възрастова група е бил 75%.
Всички данни сочат, че трябва да бъдат преосмислени методите за подбор на таланти. Това мнение се подкрепя от изказването на Емили Роуз Макрей, изследовател на бъдещето на работата и анализа на талантите в HR практиката на Gartner, която споделя:
„От години организациите говорят за стратегическата стойност на разширяването и диверсификацията на своите групи от таланти. Компаниите вече не могат да посрещнат нуждите си от таланти чрез традиционните методи за набиране на служители.“
„Хората с увреждания са едни от най-всеотдайните ни служители„, пък подчертава Джули Смит, директор „Човешки ресурси“ на Soapy Joe’s, франчайз на автомивка с 16 обекта в окръг Сан Диего, Калифорния. „Те идват на работа и са усмихнати. Те са готови за работа. Вълнуват се за работа.“
Наемането на хората с увреждания е гаранция за изграждане на дългосрочна работна сила
В хранително-вкусовата промишленост текучеството на служителите на първа линия е средно 48% за служителите на пълно работно време и 67% за тези на непълно работно време. За да изгради висококачествена и дългосрочна работна сила, семейна верига супермаркети от десетилетия наема хора с увреждания.
„Имаме само добри впечатления от наемането на хора с увреждания„, казва ръководителят на екипа на магазина.
Равнището на отсъствията при хората с увреждания е по-ниско, отколкото в други екипи, където няма техни представители. Освен това те остават по-дълго, защото обичат настоящата си работа и дълго време не търсят нови възможности. Освен това имат желание за повишаване на квалификацията.
Някои служители са се преместили в други области, като хранително-вкусовата промишленост и попечителските услуги, където работят по-независимо.
Преодоляване на погрешните схващания
Погрешните схващания пречат на търговците на дребно и работодателите да се обърнат към хората с увреждания, за да се справят с недостига на работна ръка. Обществото на мениджърите по човешки ресурси (SHRM) посочва три „мита“, които трябва да бъдат развенчани:
- “Хората с увреждания не са квалифицирани кандидати”;
- “Разумното приспособяване е скъпо”;
- “Мениджърите не могат да очакват същото ниво на ефективност от служителите с увреждания”.
Що се отнася до квалификацията, „организациите ще трябва да се чувстват по-комфортно да оценяват кандидатите единствено въз основа на способността им да изпълняват длъжността, а не на техните пълномощия и предишен опит“, казва Макрей от Gartner.
Бергман от Raley’s е съгласен. „Наемането на човек с увреждане не е много по-различно от наемането на когото и да било“, казва тя. „Откривате в какво са добри, какво харесват и ги обучавате, когато видите пропуски в способностите им.“
За работодателите, които са направили еднократни разходи за приспособяване на служители с увреждания, медианният разход е бил само 300 USD. Освен това се оказва, че резултатите от работата са равни, ако не и по-добри от тези на работниците без увреждания, така че работодателите няма какво да губят.
