Вредното въздействие на токсичната позитивност в управлението и развитието на човешките ресурси може да има следните отражения:
- Създава чувство за вина и срам
- Възпира другите да споделят собствените си чувства
- Причинява негативните емоции да се проявяват по други начини, като стрес, безпокойство, депресия, гадене, умора, проблеми със съня и храносмилането и др.
- Възпрепятства психологическата безопасност и връзката
Изграждането на психологическа сигурност на работното място е особено важно, защото е ключова съставка за високоефективни екипи и организации
Когато има психологическа сигурност по време на работа, хората чувстват, че могат безопасно да поемат пресметнати рискове без страх от последствия. Като например, да говорят за грешки и потенциални проблеми, да предлагат нова идея или да изразяват истински чувства. Този тип среда насърчава растежа и иновациите.
Все пак токсичната позитивност е пряк конкурент на психологическата сигурност като основна задача на управлението и развитието на човешките ресурси.
Но точно както токсичната позитивност се развива от кондиционирането в социализацията, тя може да бъде сведена до минимум чрез изграждане на осъзнатост и декондициониране. Когато спрем да хвърляме светлина върху себе си и другите, можем да достигнем до истински добрите вибрации, докато изграждаме по-силни, по-емпатични, по-автентични и по-ефективни екипи и организации.
Ами газлайтинга?
Токсичната позитивност може да приеме и формата на газлайтинг, който се случва, когато някой или нещо ни кара да поставяме под въпрос собствената си реалност. Например, човек, който ви кара да се чувствате сякаш прекалявате, или се опитва да ви убеди, че нещо, което ви е наранило лошо не е „чак толкова голяма работа“, са само два примера за газлайтинг.
Как да разпознаем и да реагираме на токсичната позитивност на работното място?
Повечето хора в организациите наистина са водени от добри намерения, но действията им все пак предизвикват и неочаквани и нежелани последсвия. Това обикновено се случва с токсичната позитивност: Опитваме се да помогнем, но всъщност боли.
И така, как да останем оптимисти, без да се потопи в токсична позитивност? Ето как да намерим баланса и няколко техники, които да опитаме със себе си или с другите, за да можем да превърнем добрите си намерения в добро въздействие.
Приемете всички чувства, не само положителните. За разлика от това, което много от нас са учили, няма правилни, грешни, добри или лоши чувства. Ние сме хора и всички емоции са част от човешкия опит.
Когато се втурваме към неограничена позитивност, може да се преборим с реални (и, да, понякога болезнени) преживявания. Може да изглежда, че признаването и преживяването на негативни чувства само ще ги влоши. Въпреки това, да бъдете съпричастни, състрадателни и нежни, когато вие самите или някой около вас се борите с реалността, помага да преодолеете тези чувства по-бързо, отколкото да ги замазвате или потискате.
Да приемем например, че сте пропуснали 17:00 ч. като краен срок за наистина важна задача в работата. Защото отнело ви е повече време, отколкото сте очаквали, и времето ви изтекло. Чувствате се зле, уведомявайки вашия лидер за текущото състояние и работите до късно, за да го предадете завършената задача на следващата сутрин.
Ако сте токсично положителни, веднага бихте преодолели разочарованието в опит да се почувствате по-добре. При по-приемащ и продуктивен подход бихте признали случилото се (включително последвалите чувства) – ще извлечете поука от него и след това ще продължите напред.
Как звучи токсичната позитивност?
Самостоятелни разговори: „Уф, защо ВСЕ ОЩЕ се чувствам зле, че пропускам този краен срок? Сега не можете да направите нищо по въпроса и поне ще свършите работа на следващия ден!“
Как звучи приемането? Самостоятелен разговор със себе си: „Чувствам, че разочаровах екипа си, когато пропуснах този краен срок. Никой обаче не е идеален и знам, че ще са ми благодарни, че предадох завършената работа на следващия ден. Ще започна по-рано следващия път.“
Утвърждаването означава да се съобщи на някого, че неговите реакции имат смисъл и са разбираеми в контекста на текущия му живот или ситуация.
Често именно първият ни инстинкт, когато някой е строг към себе си, е да се опитаме да го убедим в противното. Проучванията обаче показват, че валидирането на трудните преживявания лекува и укрепва хората, включително и нас самите. Дори и да не сте съгласни с някого, утвърждаването и приемането на автентичните му чувства просто му дава да разбере, че е добре, да се чувства така – не че смятате, че е прав.
Етикетирането на емоциите също ни помага по-добре да ги разберем и управляваме. Емоциите са просто форма на енергия, вечно търсеща изява… Като ги назоваваме на глас, ние на практика поемаме отговорност за тях, намалявайки вероятността те да се разлеят за сметка на други в течение на един ден.
Да приемем, че двама ваши колеги си говорят на обяд за годишните атестации във фирмата. Компанията не се справя добре и със слуховете за потенциални съкращения има несигурност относно работните места. Един колега се надява да получи повишение по време на атестациите, но това не му се случва и той е разочарован. За да го подкрепят, колегите му биха могли да се опитат да го накарат веднага да погледне от добрата страна, или първо да му демонстрират неподправено съчувствие за неговите истински чувства.
Да практикуваме емпатия преди да търсим решение
Например, ако сте HR, непременно от време на време ще се натъквате на претоварен служител, например когато има твърде много работа и няма достатъчно време да я свърши. Когато това се случи, може да е трудно да знаете как да подкрепите члена на екипа, без да гo накарате да се чувства зле или неадекватeн. Като забелязвате чувствата им и създавате безопасно пространство за търсене или приемане на помощ, можете да изградите култура на доверие и много по-силен екип и колектив.
Хората идват с цялото си аз на работа
Казаното дотук не означава, че няма сила в положителността. Но единственият начин да станем истински щастливи в организационен и социален контекст е да приемем и да овладяваме емоциите си, такива каквито са наистина, а не да се преструваме, че чувстваме и мислим нещо друго.
Нужно е да прегърнем себе си изцяло и да работим като издръжлив екип и през трудно време -казват HR-те с опит. Защото, когато утвърждаваме реалността и се самопреодоляваме в борбата с неприятните и трудни преживявания и истини в организацията си, вместо да ги отхвърляме и изопачаваме, можем да създадем по-силни връзки помежду си, да се представим по-добре в ролите и отговорностите си, и да стигнем до добри вибрации – истински добри вибрации в организационния климат и организационната култура – много по-бързо и по-устойчиво.
ЗА АВТОРА
