На прага на 2024-та година е време за анализ на случилото се в HR индустрията през изминалата година, както и за прогнози за развитието през предстоящата. Да не забравяме и за Новогодишните пожелания за промени в това какво и как да правим по-ефективно, по-ефикасно, по-етично и по-естествено от 1 януари 2024 г. нататък. Аз имам само 3 HR „без“ пожелания за 2024-та. В предния брой ви представих пожелание 1. Без псевдонаука в т.нар. „управление на хора“.
Продължавам с пожелание 2. Без токсична позитивност в управлението и развитието на човешките ресурси.
Токсичният позитивизъм в организациите: как да го забележим и елиминираме?
Макар и добронамерен, крайният оптимизъм в организационния живот и по специално, в управлението и развитието на човешкия капитал може да навреди повече, отколкото да помогне. Ето как можете да заменим фалшивата увереност с истинска устойчивост.
Позитивността се насърчава и възнаграждава в организационен контекст – разбираемо, тъй като е доказано, че тя подобрява резултатите и удовлетвореността. Въпреки това има тънка граница между гледането на светлата страна в организационния живот (което е здравословно) и потискането на тъмната му страна (което е токсично).
Токсичната позитивност е екстремно деформирана форма на оптимизъм. Това включва отхвърляне или обезсилване на негативните емоции, реакции или преживявания и замяната им с фалшиви увереност и оптимизъм.
Въпреки че изглежда контраинтуитивно, по-ефективният начин да се почувстваме по-добре и да изградим по-здрави, по-силни екипи в организацията си е да се изправим лице в лице с негативизма и да го преодолеем съзидателно и креативно. За да се преборим с токсичната позитивност на работното място, можем да се опитаме да приемаме всички преживявания в организацията, а не само положителните и желаните, да ги валидизираме, да сме емпатични към всички тях преди да решим как да им реагираме, когато ги почувстваме.
Независимо дали сте чували за токсична позитивност в УРЧР или сега се натъквате на термина като си мислите: „Тези две думи не вървят заедно“, вероятно сте я преживели или сте били свидетели на токсичната позитивност у дома и/или на работа – може би без дори да го знаете. Терминът е сравнително нов, но представлява позната концепция, която е доста често срещана в реалния живот и в медиите.
Много бизнес лидери и мениджъри са възхвалявани и изтъквани за своя оптимистичен и вдъхновяващ подход. Въпреки това, те неволно замазват борбите на екипа си и собствените си противоречия, което води до конфликт с другите и влошава организационния климат и резултатите.
Няма съмнение, че поддържането на положително отношение е полезно. И тъй като е доказано, че подобрява индивидуалното здраве и професионалното представяне, позитивността е особено насърчавана и възнаграждавана на работното място от HR-те вече няколко деситилетия. Въпреки това има тънка граница между гледането на светлата страна (което е здравословно) и потискането на тъмната страна (което е токсично).
Както показват организационно-психологическите изследвания, и както много HR научават от първа ръка по време на работата си, по-ефективният начин да помогнем на мениджърите и служителите във фирмата си да се чувстват добре и да дават най-доброто от себе си е да създадем безопасно пространство, където да могат да чувстват и да правят най-лошото възможно, ако то е реално.
Какво е токсична позитивност?
Токсичната позитивност включва отхвърляне или обезсилване на негативните емоции, реакции, възприятия, мисли или реалните човешки преживявания и замяната им с фалшива пожелателна увереност. Помислете за фрази като:
- Можеше и да е по-лошо!
- Всичко се случва с причина.
- Погледнете от добрата страна.
- Всичко ще бъде наред!
- Поне…
Въпреки че тези инфантилни простотии обикновено идват от добро и високо място, те често се провалят или дори влошават нещата в работната среда. Тогава балансът преминава от „положителен“ към „токсичен“. Повечето хора – не само в бизнеса, – имат добри намерения и дори не осъзнават, когато са токсично положителни. В края на краищата токсичната позитивност произтича от кондиционирането (социалното обуславяне), което много от нас изпитват не само през детството, но и през зрелостта. Хората около нас и медиите непрекъснато ни казват „покажете щастливо лице“, „никога не позволявайте да ви видят да се потите“, „мислете позитивно“, „само добро настроение“ и множество други розови, но рисковани послания. Организационните консултанти често открояват като водещ фактор за прегарянето т. нар. „емоционален труд“, изискван на различните работни места особено в сферата на услугите.
Целта на тези захаросани твърдения обикновено е да помогнат на хората да се почувстват по-добре и/или да направят хората около тях по-конформни. Подобно на кученцата, които получават лакомства за това, че са добри, ние сме възнаградени за този тип позитивност под формата на похвала (напр. приятел, който ви казва: „Винаги си толкова оптимистичен!“ или шеф, който отбелязва положителното ви отношение в атестацията), създавайки цикъл, който може да стане токсичен.
Гледайки тази твърде често срещана верига за обратна връзка, не е чудно, че токсичната позитивност се разраства в УРЧР. В проучване на Science of People през последната година почти 68% от респондентите казват, че са изпитали токсична позитивност от някого на работното си място през последните седмици, а повече от 75% признават, че „игнорират собствените си емоции в полза на щастието“.
Това е особено често срещано на работни места в компании, които често налагат положителни нагласи и изграждат организационни култури около „професионализма“ – понякога за сметка на емпатията и автентичността на хората.
Исторически погледнато, за да бъдат възприемани като позитивни и професионалисти на работното място, повечето хора са тласкани да се чувстват сякаш трябва да оставят истинските си чувства на портала на компанията си. За щастие, приливите и отливите бавно в тази сфера се обръщат, но отговорните HR имат дълъг път отвъд токсичната позитивност. Дотогава трябва да разберем по-добре защо такава обичайна, добронамерена практика може да бъде толкова токсична и да работим за възприемане на по-ефективен подход.
ТОКСИЧНА ПОЗИТИВНОСТ VS. АТЕНТИЧЕН ОПТИМИЗЪМ
Оптимизмът е надежда и увереност за бъдещето или за постигането на значими и смислени резултати. Токсичната позитивност в организациите, обаче, е крайно деформирана форма на пожелателно мислене и оптимизъм. Докато оптимистичните хора все още могат да признаят негативността, токсичната позитивност я пренебрегва и отрича (пасивно или агресивно).
Опасностите от токсичната позитивност на работното място са огромни. Пренебрегването на негативните явления не ги кара да изчезнат от само себе си. То всъщност може да влоши чувствата, отношенията и взаимодействията на персонала още повече, увреждайки взаимоотношенията между мениджмънта и служителите.
ЗА АВТОРА
Д-р Пламен Димитров, RODC (международно регистриран консултант по организационно развитие) е психолог, екзистенциален терапевт и организационен консултант с 40-годишен опит в областта на диагностиката и развитието на екипи, лидери и организации. Той осъществява в България и региона интегрираните програми за психологическа подкрепа и грижи за психичното здраве на служителите (EAP, Employee Assistance Programs) на глобалния лидер в тази област – ComPsych.com.
