Това, че светът на труда се променя радикално, е факт от известно време насам. Дори глобалните макротенденции на тази еволюция вече са добре очертани и могат да бъдат обобщени в няколко ключови думи: гъвкавост, култура на солидарност, обучение.
През 2023 г. светът на труда все още усещаше последиците от пандемията
Редица компании чувстваха недостиг на квалифицирани таланти и бяха притиснати от постоянно нарастващата инфлация. При всичко това те бяха принудени от постоянно развиващия се свят да повишават производителността и рентабилността си.
Затова вечната болна тема за тях остана заплатата. Проучване, озаглавено „Хората на работа: глобален поглед върху работната сила“, в което участваха 32 612 служители от 17 държави по света, показа, че увеличаването на заплатите е ключова област, върху която трудовия свят ще трябва да продължи да се съсредоточава в близко бъдеще.
- 44% от анкетираните смятат, че получават твърде ниска заплата в сравнение с длъжността, която заемат. Данните показват, че 62% от служителите вече са получили увеличение средно с 6,4%.
- 83% от работещите пък очакват увеличение до края на годината с поне 8,3%. Излишно е да споменаваме, че все още има съществена разлика в заплащането на жените и мъжете.
Освен това според доклада 23% от служителите смятат, че в сравнение с преди три години разликата в заплащането в неговата компания се е подобрила. 50% пък са на мнение, че ситуацията е същата, а 20% – че дори се е влошила.
При разбивката на данните по възрастови групи се наблюдават интересни резултати
44% от възрастовата група на поколението Z (18-24 години) очакват да получат увеличение на заплатата през следващите 12 месеца. Този процент нараства до 53% във възрастовата група 25-34 години и до 45% във възрастовата група 35-44 години. 38% във възрастовата група 45-54 години и 36% сред хората над 55 години имат такова очакване.
По същия начин само една четвърт от поколението Z и тези, които наближават пенсионна възраст смятат, че имат право на бонус, в сравнение с всеки трети техен колега в другите възрастови групи.
Гъвкавост и значение на баланса между професионалния и личния живот
Значението, което се отдава на възможност за гъвкавост на работата в глобален мащаб все още е значително. За почти трима от всеки десет служители гъвкавото работно време е важен елемент. Оказва се, че работещите в хибриден режим, които са 60%, най-удовлетворени. А тези, посещаващи офиса всеки ден, са 50% и са най-немотивирани.
И именно потребностите от гъвкавост на служителите, които са задължени да работят присъствено, представляват едно от големите предизвикателства за работодателите.
Според проучването по-силно от всякога е мнението, че служителите искат възнаграждение, което да съответства на нарастващите разходи за живот и да ги кара да се чувстват ценени за това, което правят. Затова се стремят се към работа, която ги удовлетворява в личен и професионален план. Също така търсят корпоративна култура, която ги подкрепя и насърчава справедливостта и приобщаването. Затова очакват работодателите да инвестират в тяхното бъдеще чрез обучение и проактивни възможности за професионално развитие.
Култура на солидарност в компанията
Според данните от проучването служителите, които могат да говорят открито на работното място за физическото си здраве, са 68%, а за психическото – 64%. Повечето от тях обаче съобщават, че не получават подкрепа от своите ръководители и колеги.
За сметка на това работодателите продължават да въвеждат все повече иновативни инициативи за насърчаване на доброто психично здраве, като начело на списъка са тиймбилдинг дейностите (27%) и почивките за справяне със стреса (27%). Програмите за подпомагане на служителите набират все по-голяма популярност (22%), докато специализираните консултации са по-малко популярни (18%).
Дружествата продължават да насърчават инициативите за многообразие, равнопоставеност и приобщаване (DEI), като от тази гледна точка най-голям напредък бележат големите компании.
Въпреки тези данни, 37,7% от анкетираните смятат, че техният работодател не прави нищо за насърчаване на положителното психично здраве, а 18% са на мнение, че той насърчава непрекъснатата и постоянна комуникация. Други 11% заявяват, че работодателят им насърчава почивните дни за лично благополучие, а според 10,5% има установени почивки за справяне със стреса (напр. дзен стая, медитация, фитнес зала и др.).
Стресът се причинява не само от работното натоварване, но и от неудовлетвореността. А цели 19,6% от анкетираните споделят, че не се чувстват удовлетворени на работаКато посочват три основни причини за това:
- 38% се оплакват, че отговорностите им са се увеличили, но не и заплатите им;
- 34,3% не са получили очакваното кариерно израстване;
- за 30% работата им вече не е стимулираща.
37% от хората заявяват, че се чувстват несигурни на работното си място
Въпреки това 87% остават оптимисти за бъдещето. По-младите служители по-често чувстват несигурност на работното си място (50 %), но са готови да се адаптират, като мислят за смяна на сектора (20 %) и дори за създаване на собствен бизнес (25 %). В същото време един от всеки шест служители над 55-годишна възраст обмисля ранно пенсиониране.
Чувството за несигурност се оказва най-високо във възрастовата група 35-44 години (37%), следвана от поколението Z с 36%, 24-34-годишните – с 34%, а 45-54-годишните – с 33%. Само 26% от хората над 55 години се притесняват за работата си.
60% от служителите смятат, че нито една професия няма да бъде имунизирана срещу настоящата икономическа несигурност, а 13% вярват, че използването на изкуствен интелект ще стане норма в тяхната индустрия през следващите пет години, като по този начин ще се намалят ръчните задачи.
