Психологическа устойчивост се нарича умението на човек да се адаптира и да намира решения на проблеми, свързани със семейството и работното място, стресови ситуации, конфликти и други източници на стрес.
Някои от характеристиките за психологическа устойчивост са самоконтрола, емоционалното осъзнаване, адекватна самооценка и дори чувството за хумор.
Екипът на “HR Manager” потърси мнението на няколко експерти в сферата на човешките ресурси, които да коментират методите за „заздравяване“ на психологическата устойчивост в ситуации на стрес на работното място. Днес разговаряме с Йорданка Манчева – HR Expert в Debt Collection Agency JSC, part of B2Holding.
Здравейте, г-жо Манчева! Възможно ли е при стресова ситуация служител да окаже “първа помощ” на колега и какви са начините за това?
Мисля, че не само е възможно, а е препоръчително служител да окаже „първа помощ“ на колега в труден за него момент. Първо сме хора, след това служители и човещината и добротата повеляват да подаваме ръка, както бихме очаквали същото и към нас в подобна ситуация.
В професионалния ми път многократно ми се е случвало да съдействам или лично да оказвам психологическа „първа помощ“ на служители. Тя се е изразявала в изслушване, съпричастност и окуражаване.
Когато човек е под силното негативно влияние на стреса, независимо дали той е породен от личен или професионален проблем, най-голямата му необходимост, още докато е в „окото на бурята“, е да бъде изслушан, да бъде чут.
Така чрез разговора той успява да осъзнае, че не е сам и може да намери изход от състоянието, в което се намира. Понякога фиксацията в проблема е по-голяма от самия проблем и външната гледна точка помага на човек да осъзнае реално ситуацията и начините за потушаването на стреса.
Ролята на емпатията в такива случаи е ключова – да съумеем да усетим емоциите, мислите и терзанията на отсрещната страна и да помогнем, съпреживявайки ситуацията.
До какви проблеми в личен и професионален план може да доведе липсата на психологическата устойчивост?
Липсата на психологическа устойчивост води до недобра адаптивност към проблеми от лично или професионално естество, до дълъг и тежък процес на търсене на решения, до разклащане на собствените устои и до загуба на вяра, оптимизъм. В крайна сметка до неспособността за справяне самостоятелно с конфликти, кризи и заплетени казуси.
Психологически устойчивите хора притежават адекватна самооценка, самоконтрол и са емоционално осъзнати. Тези качества спомагат за по-лесното справяне с ежедневните предизвикателства и същевременно съхраняването на вярата в собствените сили и оптимизма, че няма нерешими проблеми.
Чрез какви методи може да се “заздрави” психологическата устойчивост след преживян стрес?
Социалната подкрепа е изключително важна за заздравяване на психологическата устойчивост. Човек е устроен така, че се стреми към изграждане на стабилни и здрави връзки. Именно, хората, на които имаме доверие, са първите, на които можем да споделим и да потърсим и тяхната гледна точка за възникнали проблеми.
Професионалната подкрепа и терапията са методи, които способстват за възвръщане на увереността и стабилността. През погледа на специалистите проблемите, които се замъгляват значително, когато сме в състояние на силен стрес, „изкристализират“ и придобиват реалната си значимост. А оттам съзираме и възможностите за разрешаването им.
Чрез какви методи служител може да разбере каква е степента на собствената му психологическа устойчивост?
Степента на психологическата устойчивост е строго индивидуална и зависи от реалистичната представа за себе си, от реакциите в критични ситуации и от емоционалната интелигентност.
Всеки може да провери своята психологическа устойчивост чрез три кратки упражнения:
- Запазих ли самообладание и спокойствие, когато бях в екстремен стрес? Промених ли ритъма на живота си, вкопчих ли се в проблема, затворих ли се в себе си?
- Какви бяха реакциите ми в последната стресова ситуация, в която попаднах? От днешна гледна точка, успях ли да избера правилното поведение? Отново ли бих реагирал по същия начин, ако можех да преживея отново ситуацията?
- Съумявам ли да управлявам емоциите си? Мога ли да постигам баланс между рационалното и емозционалното ми самосъзнание?
След като си отговорите на тези групи въпроси, ще добиете представа каква е степента на психологическата ви устойчивост и съответно кои са областите, върху които можете да работите.
В ситуация на силен стрес към кого предпочитат да се обърнат служителите – към фирмения психолог или към външен специалист и защо?
Всеки случай е строго специфичен. И фирменият психолог, и външният специалист имат своите предимства като медиатори в ситуации на силен стрес.
Фирменият психолог е ценен, защото познава корпоративната култура и ценностите на компанията, а оттам и служителите, като нейни представители. Той може да е полезен с по-детайлен анализ на възникнали стресови ситуации, особено такива, касаещи работни взаимоотношения, в т.ч. неразбирателства и конфликти.
Външният специалист, от своя страна, може да привнесе повече обективност чрез мнението си, поради това, че не е „потопен“ в спецификите на компанията и има по-обзорен поглед.
ВИЗИТКА
Йорданка Манчева е завършила специалността „Трудова и организационна психология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя е HR Expert с над 20 години опит в сферата на човешките ресурси и богата експертиза в подбор на персонал, onboarding, employer branding. Има множество участия в кариерни изложения, организация и провеждане на практикуми и стажантски програми, обучения, събития и инициативи.
Също така Йорданка Манчева е с дългогодишен опит в агенция за подбор и обучения и като HR експерт в международна компания
Интересите ѝ са свързани с психологията на човешкото поведение, мотивацията и ангажираността.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ... Едно от най-важните неща е новият служител да „пасне“ на екипната ценностна система Как да привлечем представителите на поколението Z като клиенти на компанията? Новините за масови съкращения не спомагат за увеличаване на трудовата мобилност.
