Лесно е да се почувстваме изгубени и на заден план, особено когато близо 80% от служителите по света са неангажирани, сливайки се с работното място, без да оказват реално въздействие. Явяваме се поредното лице в тълпата – заемаме пространство, физически присъстваме, но не влияем на обстановката.
Това ми напомня за видео игрите, в които извън главния образ, има и други фигури. Те се наричат NPC (non-player characters) и просто съществуват без значима роля, следвайки записани предварително задачи. Управлявани са от заложени алгоритми и имат функции и реплики, от които не могат да излязат.
В корпоративния свят тези „NPC-та“ са хората с рутинни задължения, които не добавят стойност и не са двигатели на промяна
Те не водят вътрешен диалог, поддържат манталитет на „част от стадото“ и говорят шаблонно с фрагменти от сериали или реалити формати. С развитието на изкуствения интелект (AI) възниква въпросът: възможно ли е технологиите да ни превърнат в корпоративни NPC-та и да ни направят жертва на комформизма, или пък могат да отключат човешкия ни потенциал?
Според проучване на Gallup, едва 23% от наетите по цял свят са ангажирани в работата си. Те активно се интересуват и допринасят за успеха на организацията, в която са, което ги прави щастливи.
Означава ли, че останалите приемат ежедневната роля на NPC?
Престоят в този режим, обаче, може да доведе до пропуснати възможности, застой в кариерното развитие и липса на удовлетворение в професионалното битие.
Но като всичко в живота ни, и тази монета има две страни. За да ни помогнат да изберем печелившата, експертите по управление на хора, заедно с функционалните лидери са тук да ни насочат. Сега те имат уникалното предимство да превърнат онова мнозинство от “non-player characters” (безхарактерни играчи) в “notable player characters” (проактивни герои) и да спрат дехуманизацията.
-
AI като катализатор на апатичност
Не можем да пренебрегнем факта, че автоматизацията вече заема централно място в много компании, променяйки начина, по който се трудим. Това води до интересна динамика. Възможно е да започнем да се чувстваме все по-ненужни, ако бъдем наследени от поредица програмирани указания.
Шаблон и повторяемост = загуба на мотивация
Представете си ситуацията, в която машина поема обобщаването на данни или управлението на документи. Колегите, които преди това са изпълнявали тези задачи, биват изолирани от същността на функцията си, приемайки, че приносът им е заменим. В този случай, внедряването на AI ги превръща в бездейни NPC-та, които просто присъстват в корпоративния пейзаж, без да имат възможност да проявят инициативност или творчество.
Алгоритмите взимат решенията
Друг аспект на тази индиферентност е проявяването на воля от страна на изкуствения интелект вместо хората. В сфери като подбор на персонал или оптимизация на процеси, все по-често се използват технологии. Трудещите се възприемат, че нямат контрол над стратегическите процеси и че техният актив е минимален. Това води до обезкуражаване и безсилие.
-
AI като уръдие за отключване на потенциала
Но същите тези технологии, ако бъдат използвани правилно, могат да служат като мощен инструмент. Вместо да ни превръщат в наблюдатели, автоматизацията би могла да подпомага креативността, иновациите и развитието.
Освобождаване на време за творчески занимания
Изкуственият интелект поема повтарящи се задачи и оставя период за фокус върху по-значими, креативни и стратегически дейности. Например, един маркетинг специалист може да използва AI, за да анализира огромни масиви от данни за поведението на потребителите, като по този начин разполага с повече време да създаде иновативни маркетингови кампании, които да привлекат вниманието на клиентите. Така, вместо да отговаря: „Съжалявам, сгреших в посланията, но имах претоварени моменти“, той ще започне да дава работещи решения, които да намалят дистанцията между компанията и потребителите.
Индивидуално обучение и кариерен растеж
Компютърният ум умее да анализира опитността и предпочитанията на всеки нает, предоставяйки му персонализирани предложения за тренинг и развитие. Това позволява на хората да развиват специфични компетенции, които ще ги направят по-ценни за екипа и ще им помогнат да растат професионално. В този контекст AI става партньор в напредъка, а не враг на човешките възможности.
Подкрепа на волята ни
Изкуственият интелект може да бъде силно средство при вземането на решения. Способността на технологиите да обработват огромни количества данни и да извличат полезни прозрения в реално време ни помага да действаме по-информирано и в по-кратки срокове. Това ни видоизменя от безучастни наблюдатели в значими играчи, които се възползват от интелектуалния си капацитет в новите динамични условия на работа.
Демокрацията в бизнеса, обаче, не означава безразборно реализиране на намерения, а удобство всеки да допринесе със своята експертиза. Мисията на мениджърите да филтрират и интегрират остава в центъра. Те носят отговорността да преценят кои предложения заслужават да бъдат приети. В този контекст, AI трябва да се ползва само за учение, така, както родителите казват на детето как да се учи, защото то още не знае.
Шифърът за това преобразяване от пасивност към отключване на потенциала би могъл да се крие в четири трансформиращи стъпки:
– Да изградим присъствие, като се появяваме физически в служебна среда. Личните срещи и разговори ще ни отдалечат от ролята ни на сянка зад екрана на лаптопа или зад производствената машина.
– Да приемем уязвимостта си и да я използваме като предпоставка за бъдещ успех. Както често казваме: „Човешко е да се греши.“ Но още по-човешко е да извличаме поуки от грешките и да предприемаме действия, за да не ги допускаме в бъдеще.
– Да изградим връзки извън близкия ни кръг. Обмяната на идеи с експерти извън екипа, извън компанията, дори извън професионалната ни ниша, помага да станем по-добра версия на себе си. Да познаваме хора, а още по-добре – хората да ни познават, ни разграничава от NPC-та, които просто се разхождат в играта, блъскат се в стени и не поздравяват никого.
– Да добавяме значимост, като оставяме гласа ни да бъде чут – синергията, която води до резултата 1+1>2. Неутралните сред нас просто стоят в пространството, сядат в зала без да взимат думата, влизат в онлайн среща с изключени микрофон и камера без да обменят идеи и да споделят опит. Проактивните, от своя страна, взаимодействат с колегите си, вдигат ръка и споделят мнението си. Дори в онлайн пространството – използват дейно социалните мрежи. Четат, харесват, коментират публикациите на другите, оставят всички да виждат името им там.
Това не са просто ходове; те са промяна в мисленето към това да станем „главен герой“ в нашата история.
Кой персонаж избираш?
В нашето съвремие често се изправяме пред критична дилема: да останем бездушни наблюдатели или да се утвърдим като активни творци в своето работно обкръжение. Да погледнем в природата – там винаги има повече ресурси, отколкото са необходими, което осигурява стабилност и посока за развитие. Същото важи и за организациите – не всеки трябва да бъде на преден план, но това не означава, че тези на „скамейката“ нямат своята важна мисия. Както в спорта, така и в работната среда, не всички трябва постоянно да бъдат в играта. Някои служители или екипи могат да бъдат „резерви“, които чакат своя момент да се включат активно. А когато има повече готови хора, структурата е по-устойчива към внезапни промени или кризи.
Сред нас има и „скъпоценни залежи“, които имат нужда да бъдат открити. Те може да не блестят веднага, но с време и подходящо ръководство, да станат „златни смърфове“. Допустимо е да разглеждаме пасивната роля на някои колеги и като част от естествен цикъл. Не всеки е винаги на върха на своите заложби. Минаваме през периоди на учене, подготвяне, наблюдение. Тази динамика ни позволява да развиваме умения и да натрупваме опит, дори когато не сме „в играта“.
Функционалните и HR мениджъри имат важна роля в матрицата на лидерството – да ни подтикнат да направим осъзнат избор между пасивност и действие. С точния подход – чрез насърчаване на креативност, обучение, доверие и използване на AI като инструмент за растеж – лидерите биха помогнали на своите екипи да отключат пълния си потенциал и да се утвърдят като значими фигури.
Намираме се във вселена с отворен код, изпълнена с безкрайни възможности. 95% от нас, обаче, се оставят на течението. Така попадат в колективното ограничение, жертвайки индивидуалността си за набор от предварително програмирани модерни или политически коректни отговори. Затова не бива да позволяваме страхът от провал или привлекателността на удобните навици да ни спира. Можем да бъдем от онези 5%, които се осмеляват да се възползват от шанса, изследват непозната територия и живеят живот, изпълнен с вълнение, растеж и удовлетворение.
С коя версия на NPC ще вдигаме нива в собствената си история остава наш избор – ще бъдем „non-player”или “notable player” образ
Съществено остава всеки от нас да разпознае как може да използва тези компютърни алгоритми за разширяване на компетенциите си, а не като бариери. Защото, докато изкуственият интелект е способен да автоматизира процеси, човекът все още остава главният играч. Той определя посоката, създава нови прийоми и води подема в новото дигитално бъдеще. Нека запалим искрата, която ни дава воля да правим своя свят по-добър, да се борим да контролираме съдбата си и да запазим правото да взимаме решения. Кодовете и протоколите могат само да направят този развой по-лесен и бърз, но не бива да отнемат свободата ни, защото някои трансформации са завинаги.
