„Възможност за гъвкави форми на работа, контакти с местни и чуждестранни професионалисти“ – това са сред безспорните предимства, които споделените работни пространства предлагат. Предприемачи, фрийлансъри, дигитални номади и хоум офис служители са сред обичайните ползватели на въпросните места за работа.
Тези и още други нови понятия се наложиха през последните години. Но всъщност как те се превеждат на езика на правото? Това може да бъде въпрос с повишена трудност.
Въпреки че класическите правни форми на заетост запазват значението си, споделените работни пространства и възможностите за дистанционна работа постепенно променят условията на работа, както на хората със собствен бизнес, така и на служителите.
Работя сам за себе си
Една от честите хипотези, в които споделеното работно пространство се оказва подходящо решение, са случаите, в които човек работи „сам за себе си“. От правна гледна точка тук съществуват два основни модела на работа.
Дадена стопанска дейност може да се извършва самостоятелно от физическо лице. Ако не се използва фирма, лицето само сключва договорите си, прави и получава в лично качество плащания във връзка с търговската си дейност, то по всяка вероятност става дума за самонаето лице.
Втората възможност е стопанската дейност да се извършва чрез търговско дружество, което лицето е създало и обикновено представлява. Например, лицето подписва договорите, които сключва, но като представител на дружество, а не в лично качество. Освен това плащанията се извършват по банкова сметка на дружеството, а не по лична сметка и пр.
Понятия като „фрийланс“, „стартъп“, „предприемачество“, „свободна практика“, обаче могат да означават, както работа като самонаето/ самоосигуряващо се лице, така и работа чрез (собствено) търговско дружество.
Не бива да се забравя, че и в двата случая лицето има задължение да се осигурява и плаща данък върху реализираните доходи. Също така носи юридическа отговорност и има пълен обем от права и задължения в отношенията си с държавата и своите бизнес партньори. Затова добре е при изброените модели на работа юридическият статус да бъде изяснен на възможно най-ранен етап от търговските взаимоотношения, за да бъдат избегнати усложнения от правно, данъчно и счетоводно естество.
Дигитални номади или работа от различни държави
Възможностите за работа от разстояние в последните години преодолява успешно не само наложените с години стереотипи, но и държавните граници. Така се появи и понятието „дигитални номади“. То характеризира модел на работата от разстояние, при който лицата, независимо от своята форма на заетост, могат да пътуват и работят от различни точки на света, като запазят работните си ангажименти. Често избират именно споделените работни пространства за свой временен офис.
Продължението на материала можете да прочетете безплатно тук.
