Всеки мениджър и HR професионалист разглежда потенциалните последици от нестабилността на пазара на труда и несигурността на работата като сериозен организационно-управленски риск. Те касаят както благосъстоянието на служителите, тенденциите за социално изключване и качеството на условията на труд и живот в обществото, така и доверието и лоялността на работниците и възприятията им за справедливост на работното място, удовлетворението им като граждани от институциите и не на последно място тяхното участие в организационния и обществено-политическия живот.
Сигурната и адаптивна заетост е един от основните принципи на т.нар. „Европейски стълб на социалните права“
Той има за цел да осигури равни условия на труд, независимо от продължителността и формата на трудово-правни отношения със служителите и работниците. Същевременно с това позволява достатъчно гъвкавост за работодателите да се адаптират към икономическите промени и да разгръщат предприемачеството си.
Междувременно, препоръките на Европейската комисия за ефективна и активна подкрепа за заетостта след кризата с COVID-19 призовават за:
- предоставяне на предприемаческа подкрепа;
- добри HR практики за създаване на възможности за повишаване на уменията;
- преквалификация на персонала и подобряване на грижите по заетостта, за да се помогне за постигането стабилност и сигурност в работата за служители и работодатели.
По данни от сравнителните изследвания сред страните-членки на ЕС, България, за съжаление е устойчиво с най-ниски показатели за удовлетвореността на служителите от условията на труд и живот.
Това поставя бизнес организациите и HR специалистите в тях пред повишени изисквания по отношение на гарантирането на сигурността на работата и нарастването на трудовите доходи като водещи фактор както за удовлетвореността на служителите, така и за тяхната производителност и организационна ангажираност.
Има доказана връзка между нестабилността на пазара на труда и несигурността на работното място,от една страна, и, от друга – физическото и психичното здраве на служителите и работниците.
Когато питаме заетите на пълно работно време хора колко вероятно е, според тях, да загубят работата си в следващите шест месеца, тези от тях, които се намират в състояние на повишена несигурност на работата си са и най-високи нива на стрес, тревожност, депресивност и психосоматични оплаквания.
Тези показатели са още по-високи при самонаетите и ангажираните на граждански договори. Хората, работещи кратко и дълго на временни договори, имат по-ниски нива възприемана сигурност на работата от тези със средно като продължителност работно време.
Предишните задълбочени изследвания (Lübke, 2021) установиха, че нестабилността на пазара на труда и несигурността на работното място се отразява по много вреден начин на здравето на сътрудниците и работниците.
Това се проявява като непосредствен, остър дистрес или продължителен, хроничен стрес, който води до увеличаване на тревожността, до изтощение и емоционално прегаряне, съпроводено със значителни снижаване на доверието на служителите в техните работодатели.
В резултат, влошеното психично и физическо здраве увеличава проблемите и риска за бъдещите перспективи за намиране на работа и снижава рязко производителността и качеството на труда.
Най-рискови и уязвими в този контекст са служителите и работниците на по-краткосрочни договори
Също така и тези с предишен травматичен опит с безработица, както и тези с по-ниски нива на образование и трудово-професионална квалификация.
Анкетираните хора от самия мен през 2022 и 2023 година, преживяващи по-нисък възприеман риск за загуба на работа си, са склонни да възприемат здравето си като по-добро от тези, които преживяват висока несигурност на работата си.
Ефектите на несигурността на работата нарастват допълнително когато отчетем възрастта, пола, здравния статус и равнището на доходите на служителите.
Подобни са и данните във всички проведени в страни от ЕС изследвания.
Несигурността на работата в организации от различни сектори е свързана с влошаване на здравето на служителите, независимо дали чрез засягане на психическото им благополучие или през специфичните условия на труд, с които се сблъскват служителите и работниците на по-несигурни работни места.
Служителите и работниците, които смятат, че са изложени на риск от загуба на тяхната работа през следващите шест месеца показват по Индекса за психично здраве на СЗО (WHO-5) най-високи рискови нива на депресия.
Те също така най-често изпитват негативни чувства, особено напрежение и тревожност, но също и самота и униние, прегаряне, отчуждение и деперсонализация.
Ниското психосоциално благополучие е по-често срещано сред служителите и работниците с по-малко сигурни договори. Чувството на напрежение и безпомощност е най-често срещано сред тези на договор за временна работа, докато рискът от депресия е най-висок сред тези без договор – близо до нивата, регистрирани от хронично безработните лица.
Несигурността на работата изглежда е един от най-важните фактори, определящи психичното и социално благополучие на наемната работна ръка.
Фактор, който има тежест равна със живота с трайните увреждания или хроничните проблеми със здравословното състояние.
Несигурността на работното място увеличава вероятността служителите да развият депресия с 21 процентни пункта, когато се контролира пола, възрастта, доходите, уврежданията, наличието на партньор и работата дълги часове.
Удовлетвореността от живота, сред тези служители и работници с платена работа, но с висока несигурност на работното си място е най-ниска и генерализирана.
За нея се знае, че е по-постоянно, по-дългосрочно състояние, което е най-ниско сред трайно безработните, а в ЕС е най-ниска именно в България.
В българските организации тя е с 10-15% по-ниска от тази в Унгария и Словакия, които делят с нас дъното в Европейските сравнителни изследвания за качеството на условията на труд и живот.
При прегледа на литературата и предишните организационно-психологически проучвания несигурността на работата може да постави под въпрос идентичността на служителите като заети хора.
Тя е с ключов принос те да се чувстват неглижирани от работодателите и институциите, и в крайна сметка, изключени от обществото.
Като цяло, разглеждайки различните свързани с благосъстоянието резултати, данните от проучванията в различни организации и сектори в България показват, че именно несигурността на работата е свързана с:
- най-ниска удовлетвореност от условията на труд и живот;
- най-сериозно влошаване на физическото и психично здраве;
- най-голяма вероятност служителите и работниците да се възприемат като организационно неглижирани и социално изключени.
По-тежки последици има само трайната безработица.
Някои скорошни изследвания (Jiang et al, 2022) доказват, че чувствата на организационно неглижиране и социално изключване, пораждано от несигурността на работата, води неизбежно и до чувство на недоверие на служителите и работниците към работодателите, бизнеса, колегите в организацията и другите хора в общността, и до неудовлетвореност от дейността на публичните институции. Същото се отнася и за възприятията за вътрешно-организационна и социална несправедливост.
За съжаление, по всички тези показатели България отново е на дъното на Европейските съпоставителни класации (All Eurofound publications https://www.eurofound.europa.eu).
Всичко казано дотук, поставя бизнес лидерите, мениджърите и HR специалистите в българските организации пред недвусмисленото предизвикателство – нужни са нови ефективни политики и практики в преодоляването на последствията от несигурността на работата.
Във втората част на този текст ще разгледаме няколко конкретни примера на добри HR практики, позволяващи да се преодолеят последствията от несигурността на работата за служителите.
ЗА АВТОРА
Д-р Пламен Димитров, RODC (международно регистриран консултант по организационно развитие) е психолог, екзистенциален терапевт и организационен консултант с 40-годишен опит в областта на диагностиката и развитието на екипи, лидери и организации. Той осъществява в България и региона интегрираните програми за психологическа подкрепа и грижи за психичното здраве на служителите (EAP, Employee Assistance Programs) на глобалния лидер в тази област – ComPsych.com.
