Преди да навлезем в темата, е необходимо да отбележим две неща. Първото е, че единствено физическо лице може да бъде субект на наказателна отговорност. Това автоматично изключва възможността работодателите-юридически лица /ООД, АД и др./ да носят наказателна отговорност. От друга страна, работодатели могат да бъдат и физически лица, на това ще бъде обърнато внимание по-долу.
На второ място следва да се изясни, че наказателна отговорност се носи за извършено престъпление. Кое деяние съставлява престъпление е записано единствено в Наказателния кодекс.
Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа
Също така и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
За трудова злополука се приемат и инциденти, случили се по време на обичайния път от и до работното място. Не е налице трудова злополука, ако работникът сам е увредил здравето си.
Трудовата злополука има гражданскоправни и административно-наказателни последици за работодателя – ангажира се имуществената му отговорност за изплащане на обезщетение, както е възможно да понесе и административно-наказателна отговорност, като бъде санкциониран от НОИ или Инспекцията по труда за допуснати нарушения.
Наказателният кодекс предвижда в гл. III, раздел VI „Престъпления против трудовите права на гражданите“ престъпление по чл. 172, което обаче не касае трудовите злополуки или безопасните условия на труд, а други права на лицата. В НК обаче са налице други състави на престъпления, които са относими към темата.
Престъпление по чл. 136, ал. 1 НК – „Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание“.
Субект на престъплението може да бъде физическо лице, което е на ръководна длъжност в предприятие и съгласно длъжностната си характеристика има задължение да съблюдава спазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Но също така може да бъде и обикновен работник или служител, който нарушава правилата.
Деянието може да бъде извършено само с умишлено – с пряк или евентуален умисъл. Изпълнителното деяние на престъплението се състои в „нарушаване на установени правила за охрана на безопасността на труда“ и „излагане на опасност на живота или здравето на трудещите се“. Т.е. тук е налице престъпление без да се е стигнало до трудова злополука, а само до излагане на риск на здравето или живота на работници.
Престъпление по чл. 136, ал. 2 НК – това е същият състав на престъпление, но при непредпазливост – друга форма на вината, обуславяща по-ниска степен на обществена опасност и по-леко наказание.
Престъпления по чл. 123 и чл. 134 НК – причиняване на смърт (чл. 123) и средна/тежка телесна повреда (чл.134), поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност.
Тези текстове регламентират противоправното поведение на лица, чиито действия са довели до трудова злополука.
Субекти на наказателна отговорност по посочените членове могат да бъдат широк кръг лица – отново както лица на ръководни длъжности в предприятия, така и работници или служители, които имат организационни или контролни функции по отношение на дейност, представляваща източник на повишена опасност.
В началото споменахме, че работодателите-юридически лица не могат да носят наказателна отговорност
Също така обърнахме внимание, че работодатели могат да бъдат и физически лица – например адвокати, лица с други свободни професии, еднолични търговци и др. Те могат да бъдат субекти на наказателна отговорност по някой от горецитираните членове, касаещи трудовите злополуки. Това обаче не произтича от качеството им на работодатели, а от извършено от тях деяние, което изпълнява състава на някое от описаните престъпления.
При случай на трудова злополука работодателите следва да имат предвид горецитираните престъпления и възможността да бъде ангажирана наказателна отговорност на техни работници и служители, както и на техни управители или други законни представители.
Това има значение в две насоки.
Първо, при понасяне на имуществена отговорност спрямо пострадало лице, работодателят би имал право на регресен иск срещу свой работник/служител, който носи вина за настъпила трудова злополука. Наред с това, работодателят ще може да се конституира и като граждански ищец за претърпените от него вреди в размер на платеното обезщетение в хода на наказателното дело срещу виновния работник или служител.
Второ, темата има значение за малки фирми – тип семейни или ЕООД-та, при което едноличният собственик на капитала е и управител. От житейска гледна точка това са компании, които до голяма степен се отъждествяват със собственика си, тъй като той има огромна ръководна роля в тях.
Такъв тип работодатели следва да имат предвид, че техен служител, претърпял трудова злополука, би насочил имуществените си претенции не само към фирмата (която може да няма средства или активи, от които да се удовлетвори пострадалият и да получи обезщетението си), а чрез граждански иск в наказателния процес – през наказателно дело срещу управителя.
Като пример може да се даде малка строителна фирма, в която едноличният собственик на капитала е и управител, като в дружеството няма назначен технически ръководител, а тази функция се изпълнява отново от управителя.
При трудова злополука и възникнало задължение за обезщетение пострадалият ще претендира същото по реда на Кодекса на труда от фирмата. След като стане ясно (а защо не и паралелно), че работодателят няма как да изплати обезщетението и ще изпадне в несъстоятелност, работникът може да подаде жалба в прокуратурата срещу управителя в лично качество, като извършител на престъпление по чл. 134 НК.
Когато Прокуратурата внесе обвинителен акт в съда, пострадалият ще предяви претенцията си за обезщетение под формата на граждански иск в наказателния процес, като управителят ще отговаря с цялото си имущество.
ЗА АВТОРА
