Разликата между „шеф“ и „лидер“ се разглежда от доста време и вече е известна на доста голяма част от хората. Най-просто казано, шефът командва „Напред!“, а лидерът казва „След мен!“. При това става очевидна и разликата във вътрешнокорпоративната среда.
Често обаче сме склонни като синоним на „лидер“ да използваме „мениджър“. Причината е, че защото някои техни характеристики се припокриват. Но все пак между тези два термина също има съществена разлика и тя се дължи главно на организационните умения на човек.
Каква е разликата между „лидер“ и „мениджър“ и кога всяка от тези роли е необходима в организацията?
В своята книга от 1990 г. „Сила за промяна: Как лидерството се различава от мениджмънта“, почетният професор на Харвардското бизнес училище Джон Котър пояснява, че както лидерството, така и мениджмънтът са основни роли за тези, които ръководят организациите. Професорът предлага двете понятия „лидер“ и „мениджър“ да се разграничат чрез ясно дефиниране на ролите и посочване на разликите между тях.
По думите на Котър концепцията за мениджмънта е създадена, за да „помогне на сложната организация да се справи навреме и да разпредели бюджета правилно“
Целта на мениджърите е да създадат ред и последователност, които да служат за по-добра работа тук и сега с клиентите, партньорите, акционерите, служителите.
Според Котър действията, които дефинират ролята на „мениджър“, включват:
1. Планиране и бюджетиране – определяне на бъдещи цели и задачи, стъпките за постигането им, както и разпределяне на ресурсите, необходими за постигане на целите;
2. Създаване и поддържане на стабилна организационна структура – създаване на организационна структура и работни места, осигуряване на квалифицирани служители, делегиране на отговорности за постигане на целите, създаване на системи за контрол на изпълнението.
3. Упражняване на контрол и разрешаване на проблеми – проследяване на резултатите, идентифициране и решаване на възникнали проблеми, планиране и организиране на действия за преждевременно предотвратяване на проблемите.
За разлика от мениджмънта, лидерството се гради около движението
Професор Котър пише:
„През вековете хората, които са били възприемани като лидери, са били двигател на промените.“
Или с други думи, лидерството се счита за ефективно, ако създава среда за развитие на хората, така че да допринесе за по-добро бъдеще, без да потъпква ничии права.
Действията, които дефинират ролята на „лидер“, включват:
1. Определяне на посоката на развитие – разработване на визия за бъдещето и стратегии за осъществяване на промените, необходими за постигане ѝ;
2. Постигане на съгласуваност в екипа – съобщаване на посоката на служителите на ключови позиции, които от своя страна да създадат екипи, да разберат визията и да се ангажират с нейното постигане;
3. Мотивиране и вдъхновяване – поддържане на мотивацията и ангажираността на служителите, въпреки моментите на политически, бюрократични и ресурсни бариери, които по някакъв начин пречат на промяната, както и грижа за основните човешки потребности, ценности и емоции.
Какви са приликите между ролята на „лидер“ и „мениджър“?
Както се вижда от споменатото дотук, мениджмънтът и лидерството имат много общи черти в дефинициите си. И двете включват вземане на важни решения в процеса на работа, създаване на мрежи от контакти и поддържане на взаимоотношения.
Затова не би било коректно да се смята, че мениджмънтът представлява съставна част на лидерството само защото е задача на лидера да се ангажира да сведе новите разпоредби до знанието на хората и след това да ги вдъхнови да ги прилагат.
По същия начин мениджмънтът може да включва действия, които обикновено се смятат за характерни за лидерството – например, определяне на посоката на развитие.
Какви са разликите между „мениджър“ и „лидер“?
Основната разлика между двете роли е следната: мениджърът е насочен към детайлите и обикновено работи в по-къси времеви интервали – от няколко месеца до няколко години.
За разлика от него лидерът има по-широка перспектива за „голямата картина“ и разполага с по-дълъг времеви хоризонт.
Според Котър разликата между лидерството и управлението може да доведе до конфликти:
„Изявеното лидерство, например, може да наруши една подредена система на планиране и да подкопае мениджърската йерархия. А изявеният мениджмънт може да обезкуражи поемането на риск и ентусиазма, необходими за лидерството.“
И все пак необходимо е да има едновременно лидер и мениджър в една организация, за да просперира тя нормално
Дори и да се стремят да изпълняват ежедневните, месечните и годишните цели, мениджърите и лидерите трябва да определят посоката за бъдещето, да я следват заедно и да мотивират другите да бъдат част от това движение.
Защото организациите, които имат слаб мениджмънт и силно лидерство, могат да произвеждат промяна заради самата промяна.
А тези със силен мениджмънт, но слабо лидерство могат да се превърнат в бюрократични и задушаващи и да не създават среда за иновации.
Тогава как може да се балансира между двете роли – на „мениджър“ и „лидер“?
Мениджърските умения са от значение, когато трябва да повишите производителността, да решите проблем, свързан с процеса на работа, да обучите нови служители, да спазите краен срок или да делегирате задачи.
А лидерските умения често са необходими по време на криза, когато трябва да се определят организационните ценности. Също така и в момент на творчески дискусии и срещи, или при сливане или придобиване на екипи.
В повечето организационни контексти обаче се изискват както управленски, така и лидерски умения. За да вземем подходящ пример, ще се върнем малко по-назад във времето, а именно в периода на пандемията от Ковида-19 през 2020 г. Тогава ръководителите трябваше да използват мениджърските си умения, за да създадат стандарти за дистанционна работа и да се справят с краткосрочните организационни предизвикателства.
В същото време им бяха необходими и лидерски умения, за да се поддържат за мотивацията и на служителите и чувството им за принадлежност към екипа, да преосмислят съществуващите практики и създадат нова визия за развитие.
