Колко често срещаме „меме-та“ в социалните медии, споделящи как брокерът на имоти, например, е едновременно експерт в имотите, но и психолог, детегледачка, учител и шофьор? Отговорът е – твърде често и причината е една – социално-емоционалната ни страна ни съпровожда във всяка трудова дейност, която извършваме. И често това я прави успешна.
Колко хора могат да определят работата си като семпла последователност от дейности, които не изискват преценка или емпатия?
Ако попитаме специалист, който се занимава с клиентски продажби по телефона, той несъмнено ще отговори, че въпреки конкретния скрипт, според който работи, усетът му всъщност е това, което му позволява да прецени на момента какъв cross-selling или upselling да направи.
Колко лидери ръководят компаниите си, базирайки само и единствено на данни и микро- и макроикономическа ситуация, без да вкарат в употреба дългогодишния си опит, комплексен процес по вземане на решения, стратегическо мислене и етични принципи?
Истината е, че няма еднозначни отговори на въпросите по-горе. Когато става дума за подбора на кадри, там специалистите също не са единодушни относно ролята на усета и шестото чувство в процеса и ситуацията не е черно-бяла. А когато вкараме и AI в уравнението, нещата стават още по-сложни.
Затова сме и склонни да разглеждаме критично ролята на AI в подбора, тъй като „всичко човешко“ му е едновременно чуждо, но и не толкова.
Всъщност, според Pew Research Center, едва 15% от специалистите по подбор в САЩ вярват, че AI не може никога да замени тяхната дейност напълно, а според Zippia 26% са убедени, че AI ще разруши напълно HR индустрията и практиките.
Какво всъщност AI трудно би могъл да замени в процеса по подбор? Или поне засега. Това можете да разберете от продължението на материала тук.
