Въвеждането на 4-дневна работна седмица в пълния смисъл на понятието (без да се ограничават права на служителите и без да се нарушават нормите за работно време) изисква законодателни промени. Това е така, защото съгласно чл. 136, ал. 1 КТ „Работната седмица е 5-дневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 8 часа“.
Тази норма е императивна и не може законно да се дерогира нито с колективен трудов договор, нито с вътрешен акт на работодателя
Проблем би възникнал и ако работодател иска да въведе 4-дневна работна седмица, но през четирите дни да се работи повече от 8 часа. Това би влязло в определението за извънреден труд и ще трябва да се заплаща като такъв.
Налице е и проблем от гледна точка на осигуряването.
Ако работодател предоставя работа по 4 дни в седмицата, петият ще се води ден без осигуряване, защото осъществяването на трудовата дейност е основание за социално осигуряване.
Прекъсне ли се трудовата дейност, се прекъсва и осигуряването. В този смисъл е налице и константна съдебна практика.
Обективно погледнато няма забрана да се работи по трудово правоотношение по 4 дни в седмицата
От правна гледна точка обаче това ще бъде трудов договор по чл. 114, ал. 1 КТ – за работа само през определени дни от месеца. Това е договор при непълно работно време що се отнася до месечната норма работни дни и има всички трудовоправни и осигурителноправни последици на работата при непълно работно време.
Като заключение може да се обобщи, че за пълноценното въвеждане на четиридневна (или дори по-кратка) работна седмица, са необходими добре обмислени законодателнии промени. Следва да бъдат взети предвид всички аспекти на такова нововъведение, доколкото институтите на работното време и почивките са едни от най-старите изобщо, като на тяхна основа е създадено първото трудовоправно законодателство.
Евентуални промени следва да се приемат при стриктни гаранции за запазването на правата на работниците и служителите, които целят закрилата на тяхното здраве, работоспособност и личен живот.
От гледна точка на работодателите следва да бъде направен задълбочен анализ на производителността на труда в България, както и на това в кои отрасли на икономиката би била приложима 4-дневна работна седмица.
Законодателят трябва да проучи (включително и чрез сравнителноправен анализ) дали въвеждането на по-кратка работна седмица няма да доведе до негативен ефект за работодателите, а оттам и за икономиката на страната.
Към момента българското законодателство не съдържа регламентация на придобилата популярност в последните години „4-дневна работна седмица“.
ЗА АВТОРА
Адв. Ясен Крайчев е роден в гр. Пловдив, където развива и адвокатската си практика. Кантората на адв. Крайчев се занимава основно с търговско, вещно и административно право, както и с предоставяне на пълно правно обслужване на български и чуждестранни компании. Основен таргет е извършването на пълноценна адвокатска услуга, обхващаща всички стъпки – от регистрирането на търговско дружество до оперативното му обслужване на ежедневна база.
Кантората има опит в решаването на широк спектър от казуси – от класически облигационни и търговскоправни, през сделки с недвижими имоти, до строго специфични като защита на лични данни, потребителски, трудовоправни въпроси и др.
