През месец май т.г парламентът прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. С него се въвежда електронен регистър на заетостта, поддържан от Националната агенция по приходите, в който се вписват всички данни от трудовата книжка. А тя също ще се електронизира.
По темите как тези промени биха повлияли на безработицата у нас, има ли опасност от изтичане на лични данни и има ли такси за използването на електронна трудова книжка разговаряме с адвокат Виктория Маринчева – старши правен консултант, част от специализираните практики по Tрудово право, Защита на личните данни и киберсигурност на Eversheds Surthelаnd в България.
Здравейте, адвокат Маринчева! Като за начало възможно ли е да уточним разликата между електронно трудово досие и електронна трудова книжка?
Здравейте! Въпреки че има известни прилики между термините, те все пак касаят различни процеси. И двете са под шапката на дигитализацията в сферата на трудовите отношения и целта им е да улеснят документооборота.
В момента паралелно се развиват две ситуации. Едната е свързана с въпроса за въвеждане на електронното трудово досие. Нормативна база за това съществува още от 2018 г. От пандемията насам обаче започват да се полагат повече усилия за използването на електронното трудово досие в практиката.
Другата тема е въвеждането на т. нар. „електронна трудова книжка“. В момента в Народното събрание се обсъждат промени в Кодекса на труда, които имат за цел да премахнат хартиената трудова книжка и да я заместят с единен национален регистър на заетостта. Вече има законопроект, който е приет на първо четене и предвижда промените да започнат да се прилагат от края на 2024г.
Допирната точка между двете нововъведения е, че те касаят както служителите, така и работодателите. Свързани са с използване на електронни услуги, които улесняват процесите в трудовата среда. Но също така поставят с нова сила въпроса за необходимостта от сигурност и защита на данните в електронна среда.
Възможно ли е въвеждането на електронна трудова книжка да повлияе по някакъв начин на нивото на безработица у нас?
Трудно ми е да установя пряка връзка с нивата на безработица. Възможно е обаче от гледна точка на държавата създаването на единна база данни да дава по-добра видимост върху процесите на пазара на труда. Включително да помага за по-добро прогнозиране и бюджетиране на обществените системи.
Смисълът на въвеждането на „електронна трудова книжка“ от правна гледна точка е да се създаде централизиран регистър, в който самите институции „пазят“ индивидуалните трудови записи за осигурените лица. А не както е към момента – трудовата книжка се съхранява по правило от служителя, който е длъжен да я представя за вписване в определените от закона случаи.
Практическа стойност това решение има и с оглед поддържането на актуална и пълна информация за осигурените. Това е така, тъй като именно на база тази информация се изчислят голяма част от обезщетенията, дължими съгласно Кодекса за социално осигуряване и Кодекса на труда.
Измененията в Кодекса на труда, които се обсъждат, предвиждат също работодателите да нямат видимост над размера на възнаграждението на служителите на предишни работни места.
Целта е да не се влияе на договарянето на заплатата. Въпреки че, когато един работодател има информация за изплатените обезщетения, има възможност да се досети и за размера на заплатата.
Има ли опасност от изтичане на лични данни след въвеждането на електронна трудова книжка?
Изграждането на регистъра на заетостта, който трябва да замени трудовите книжки, се предвижда да бъде направено съвместно от Министерството на електронното управление и Национална агенция по приходите. Тоест държавата е тази, която ще обезпечи информационната инфраструктура за обработката и съхранението на данните.
Важно е да се отбележи, че административните органи се явяват задължени лица по Закона за киберсигурност, с който са въведени определени стандарти и съответни санкции при тяхното неспазване.
Всички помним обаче 2019 г., когато имаше изтичане на лични данни именно от НАП. Впрочем скоро имаше движение по делото пред Съда на Европейския съюз, който беше сезиран с въпроси относно правните възможности засегнатите физически лица да бъдат обезщетени във връзка с този случай. Тази сага обаче все още не е разрешена.
За да бъдат избегнати подобни инциденти с електронните записи от регистъра на заетостта, необходими са подходящи технически решения от страна на компетентните органи. Но и реално спазване на вътрешни правила от страна на работодателите и администрацията, които да гарантират нужното ниво на защита на личните данни и осигурителната информация.
Позитивно оценявам това, че с измененията в Кодекса на труда се планира събирането на по-малък обем от лични данни за служителите спрямо данните, които към момента задължително се вписват в трудовата книжка. Това само по себе си е фактор, който ще намали риска от злоупотреби при евентуално нарушение на сигурността на данните.
