Как споделеното работно пространство влияе върху развитието на достъпната среда?

Да работиш извън традиционното офис пространство отдавна не е присъщо само на експериментаторите, нито се смята за нещо иновативно. Особено след отшумяването на COVID пандемията, когато много бизнеси така и не върнаха служителите си в офиса. А на други професионалисти пък им дойде до гуша работата от кухнята, лавирайки между куче, дете и партньор, който провежда среща в Zoom от спалнята.

Есенцията на споделеното работно пространство е то да бъде гъвкаво и да осигурява свобода и удобство на всеки посетител

Всички ценим гъвкавостта и свободата – фрийлансъри, дигитални номади или служители на компании, които позволяват дистанционна работа. Но една част от пазара на труда се нуждае от нея, за да прилага и развива потенциала си. Това са хората с видими или невидими увреждания, които съставляват около 10% от населението в България.

По подразбиране споделеното работно пространство трябва да осигурява предпоставки на широк кръг от потребители да извършват професионална дейност. За разлика от персонализираното офис пространство (което също може да бъде достъпно, разбира се), тук се търси универсалност.

Именно принципите на универалния дизайн са това, към което всеки собственик и проектант на споделено работно пространство следва да се стреми. Разбира се, ако се интересува от бизнес успех и ако е воден от убеждението, че предоставянето на благоприятна работна среда може да промени кариерата и дори живота на човек.

Ето как Центърът за универсален дизайн към Университета на Северна Каролина, САЩ (Center for Universal Design at NC State University), дефинира въпросните принципи:

1. Равенство: Дизайнът е използваем за хора с разнообразни възможности.
2. Гъвкавост: Дизайнът се адаптира към широк спектър от индивидуални предпочитания и способности.
3. Лесно и интуитивно използване: Използването на дизайна е лесно за разбиране.
4. Лекота при възприемането на информация: Дизайнът предава необходимата информация ефективно на потребителя.
5. Толерантност към грешки: Дизайнът свежда до минимум опасностите и неблагоприятните последици от случайни или неволни действия.
6. Без физически усилия: Дизайнът може да се използва ефективно и удобно и с минимални усилия.
7. Размер и пространство за подход и използване: Осигурени са подходящ размер и пространство за подход, обсег, манипулиране и използване.

Истински доброто споделено пространство се води от тези седем принципа и по този начин постига няколко основни цели

На първо място осигурява възможност всички ползватели да създават професионални контакти свободно, наравно с обособяването на предпоставки за удобство и повишена продуктивност. Освен това, подпомага баланса между личен и професионален живот за тези, които иначе биха работили в домашна среда.

Продължението на материала можете да прочетете тук.

ЗА АВТОРА

Диляна Денева е завършила Психология в британския университет The Open University. Между 2013 г. и 2018 г. работи в европейската неправителствена организация European Network on Independent Living, базирана в Брюксел. Понастоящем е партньор в агенцията за LinkedIn маркетинг BookMark. Продължава застъпническата си работа и като активист за равни права на хората с увреждания и консултант по достъпна среда. Помогнала е на редица обекти от частния и държавен сектор да станат достъпни.