Често чуваме как наши близки познати и приятели казват, някак между другото: „Наистина не ми се годи на работа утре!“. Но има една тънка граница между желанието за допълнителен почивен ден и страха да се отиде на работа, защото там властва една токсична работна среда.
Работата със служителите, които се страхуват или отвращават от работата си, защото работят в една токсична среда, която вреди на производителността, благополучието и смислените взаимоотношения с колегите, мениджмънта или клиентите, са специална работна задача на HR професионалистите (мениджъри, специалисти и консултанти).
Всичко започва с това, че именно HR-те са призвани да идентифицират токсичността на дадено работно място и да трансформират токсичната работна среда в съзидателна. Независимо дали са част от малък бизнес, многонационална корпорация или работеща дистанционно, в хибриден режим, организация.
Как да разпознаем токсичната работна среда?
Дочувате ли от служителите във фирмата си, че често им се случва да пристигнат на входа/паркинга на офиса и да преживяват напрежение от това, че има предстои да прекарат предстоящия ден на работа?
Споделят ли, че самото замисляне за работата им ги поболява физически и разстройва ментално?
Идват ли при вас сътрудници на фирмата, които намекват, че обмислят да напуснат работа, която всъщност обичат и някога им е харесвала?
Може би така хората ви заявяват, че изпитват негативните ефекти на една повече или по-малко токсична работна среда
Да сме честни със себе си. HR-те много добре знаят, че проблемът „токсична работна среда и организационно-управленска култура“ е широко разпространен, касае много повече хора, които са повлияни от него, отколкото бизнес собствениците и топ-мениджърите си мислят. Тъй като повечето от нас прекарват около половината от будните си часове на работа, има достатъчно време за да се появи дисфункция на работното място.
Постигане на очовечен баланс между хората, които са наети, за да работят за организацията, и работодателите, които им плащат за това може да бъде трудна задача, която иска вещо и смело присъствие на специалисти в управлението и развитието на човешкия капитал.
Тези, които предлагат пари за чуждия труд понякога гледат погрешно на себе си като на вид благодетели, правещи услуга на работниците си, като им дават пари. Такъв работодателски манталитет сам по себе си е достатъчен, за да нарасне токсичността на всяко работно място.
Колегите в офиса или отдела, също могат да бъдат съществена част от проблема, тъй като някои са със жестоки и манипулативни манталитети, когато става въпрос да се направят незаменими или по-значими от останалите в колектива.
Някои служители изпитват ужас от прекомерната работа, с която системно са натоварвани, за да отговорят на производствените стандарти на фирмата им, което води до прегаряне, лошо физическо здраве, хронична тревожност и дори депресия.
Какво HR-те могат/трябва да кажат на работодателите?
На първо място, токсичната работна среда е измъчвала работната сила от векове. Затова част от мисията на HR-а е да се овладеят факторите допринасящи за това и да се повишава постоянно качеството на условията на труд.
И съвсем не става въпрос само на промени в трудовото право. Не е достатъчно и само да се откликва на натиска на самите служители и профсъюзите им да се въведат положителни промени.
Законите, в крайна сметка, често се променят в полза на работниците, но за тях е важно да видят, че работодателите им са ангажирани с изграждането на съзидателна положителна работна среда не защото се боят от санкциите на закона.
Има, разбира се, достатъчно примери за страхотни работни места, където уважението, учтивостта, баланса между работа и личен живот и организационната справедливост са осигурени на служителите. HR-те споделят челния опит и добрите практики с работодателите и мениджърите, защото те са част от това, което наричаме организационно развитие.
Токсичните организационни култури, от друга страна, често възникват в млади, недостатъчно развити и успешни в бизнеса компании
В тези организации все още не са установени справедливи HR практики (макар, че нее изключение да установите токсичност и в много зрели и проспериращи световни корпорации).
В тях мениджърите обикновено ще ви кажат в своя защита нещо от рода на: „Ние тук просто правим нещата по този начин“, дори когато са съвсем наясно, че така създават и поддържат една враждебна и патогенна работна среда, в която работниците и служителите се чувстват набелязани, неуважавани, атакувани и експлоатирани.
Колкото повече организационно-психологически проучвания правим за различните токсични поведения в работна среда – например, непотизъм, клюки, претоварване с прекомерна много работа, дискриминация, тормоз – толкова по-ясно става как тези практики нараняват и крайните икономически резултати на компаниите с токсична организационно-управленска култура.
Последиците включват и високо текучество, липса на пълноценна вътрешнофирмена комуникация и патогенни нива на дистрес и прегаряне, които засягат всички и водят до спад на производителността на труда.
Така че, ако някога сте чували мениджърите във вашата компания да казват на сътрудниците си „Свиквайте, животът не е справедлив!“, когато те се оплакват от токсичната среда на работните си места и неудовлетворителните условия на труд.
Можете в упор – като отговорен и компетентен HR, – да отговорите, че институционализираната като организационно-управленска култура, несправедливост и токсичност в работните отношения всъщност винаги води до по-лоши приходи и по-ниски печалби.
