Когато в едно изречение срещнете думите „лидерство“ и „криза“, обикновено авторът му ни обяснява как лидерът трябва да се справя с кризисни ситуации. А в последните години разглеждането на такива ситуации е повече от нужно. Аз обаче ще засегна темата от друга гледна точка.
Представете си един лидер, мениджър, който непрекъснато се бори с кризи, къде успешно, къде не толкова, но води своята битка всеки ден. При голяма част от мениджърите, не при всички, се наслагва стреса, засилва се тревожността, променят се мислите в негативна посока. Оттам ще се появи и липсата на резултати, изоставане в корпоративното надбягване, ще се занижи мотивацията. Изброеното до тук ще рефлектира и върху екипа по сходен начин. Как HR мениджърът може да помогне в този случай?
На какво се дължи този натиск върху мениджърите?
Дори и при липса на някаква извънредна ситуация, управлението на хора и процеси изисква голямо емоционално и физическо натоварване, което натоварване идва от различни страни. Ето и някои от тях:
- Кратки срокове на изпълнение;
- Изисквания от висшето ръководство, които са трудно изпълними (понякога и напълно неизпълними);
- Ролеви конфликт – когато човек е несигурен, играе различни роли вкъщи, на работата, в обществото, което го държи в непрекъснато напрежение;
- Лош и неструктуриран комуникационен канал за своевременно предаване на нужната информация;
- Не добра подготовка за заемане на позицията „Мениджър“;
- Не добре развит екип (понякога наследен, понякога скалъпен от „наши“ хора, понякога мениджърът няма капацитет да го развие);
- Конфликти произтичащи от горе изброените.
До какво води натискът върху мениджърите и защо се стига до тук?
Всички тези, а със сигурност и още компоненти, в даден момент водят до едно емоционално блокиране у мениджъра. Най-често то се предизвиква от неувереността в себе си, от липсата на сила за защита на аргументите си пред ръководството (понякога и пред собствения си екип). Оттук следва и отсъствието на смелост да се поиска помощ (прието е, че само слабаците искат помощ).
Гневът към самия себе си също се усилва, като често самият човек не осъзнава причината за него. А той, гневът, би си тръгнал много бързо, но затова е нужно само да заявим себе си, да кажем нуждите си, мнението си. Ако не го направим душата ни се измъчва, „главата ни пуши“, а докато вървим по тази спирала надолу, страха и неувереността стават все по-силни.
Емоционалната криза е много по-трудна за контролиране и справяне. Не бива да допускаме да се стига до нея и трябва да се научим да я предусещаме, да я контролираме.
Това, че някой е мениджър и приема ролята си като сериозна, не значи че е робот, който няма нужда от подкрепа.
Много обичам да чета как чрез решаването на судоку или тичането в гората панацеята ще дойде сама. Ами няма да дойде, ще трябва ние да си я доведем! Смятам, че тук е момента, в който HR мениджъра, трябва да е предусетил ситуацията и да реагира.
Какво могат HR мениджърите да направят, когато виждат, че техен колега изпуска контрола върху себе си? Накъде да насочат мислите и действията му?
-
Анализ на ситуацията
Когато човек „изпадне в дупка“ е задължително да си направи анализ, но не сам. Помощта на доверен колега е задължителна, а ако няма такъв, е добре да се потърси професионалист. Само така мениджърът ще може да види други перспективи, а тук те са ключови. Този анализ ще ни покаже дали наистина има място за сериозни притеснения или те са по-скоро плод на вътрешна несигурност.
-
Търсене на подкрепа
В зависимост от ситуацията и търсенето на подкрепа може да е различно. Може да имаме нужда от началническа подкрепа или от информационна такава. Но най-силно влияещата е социалната подкрепа от хора, разбиращи случващото се, които да са и обективни, но и щадящи ни, понеже в такъв момент сме още по-уязвими. Нека запомним, че не е срамно да поискаме помощ или подкрепа, от която се нуждаем.
-
Нужно е много бързо връщане към основната си цел/посока на действия
Тук ще е много страшно, ако посоката ни е мъглива или изобщо отсъства. Имайки цел, която преследва човек е готов да преодолее и немислими трудности. Един от най-добре описаните примери е на Виктор Франкъл, оцелял в концентрационен лагер… защото имал цел.
-
Действия на момента
Всички обичаме да отлагаме нещо за после, за утре, за след празниците. Най-често отлагаме диетата или започването на спорт. Какъв е резултатът? В конкретния случай това отлагане води до натрупване – натрупване, което ние не желаем и с което все по-трудно ще се справим.
По същия начин се натрупва и работата, която сме отложили, натрупват се и проблемите, докато не ни затрупат. Затова не отлагайте, а действайте сега.
ЗА АВТОРА
Георги Млеканов е магистър по организационна психология, по настоящем е HR manager в мебелни фабрики Колорадо и business coach. С над 10 годишен опит в обучението и развитието на персонал, планиране, разработване, изпълняване и оценяване на програми за развитие и обучение. Опит в изграждането, управлението и задържането на търговски екипи.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ... Исторически връх достигна броят на работещите жени в САЩ Традиционен или съвременен стил в управлението на човешките ресурси: кое е по-добро? За азбуката на подбора в бизнеса
