(Продължение на материала „Как емоционалната зрялост предсказва ефективността на HR-те?„)

Някои от признаците за емоционална зрялост на HR мениджъра са:

• Все по-малко хора му се струват или много добри, или много лоши.

HR мениджърът усеща борбата във всеки да се задържи на повърхността, да направи нещо по-добро за себе си. Разбира, че всички ние сме смесица от добродушни и егоистични тенденции. И в резултат, има все по-малко желание да убива с камъни грешниците и да дели хората, с които работи на „свои“ и „чужди“.

• Взема мерки, за да остане умерен скептик за това как ще се развият нещата.

Напомня си, например, ежечасно, че всички взаимоотношения в една човешка организация са наситени с тревожност. Разкъсани са от скрита болка и потиснати чувства, че всички бизнес начинания са поне малко влудяващи. А екипите в организацията често се държат сякаш са обезумели, преследвайки целите си. Не се побъркваме в тази организация, така стоят нещата повсеместно (просто другите в организацията внимателно пропускат да говорят за това).

• Емоционално зрелият човек става по-малко обнадежден, изправен и пред най-тежки предизвикателства и несгоди.

А следователно – така и е по-малко огорчен, по-рядко гневен и по-малко яростен в отношенията си с хората и проблемите им. Разбира се, нещата не са толкова катастрофални. Разбира се, че сме направили някои ужасни грешки. Разбира се, че сме били предадени и третирани зле. Всичко това е изключително и то изключително нормално в сложна система като нашата организация.

• Престава да се вайка и да си посипва с пепел главата заради грешните си завои по пътя.

Вероятно сме подбрали за даден пост погрешния човек. Почти сигурно сме избрали грешната кариера и да сме HR-и въобще не е за нас. Вероятно живеем в грешната държава (и определено в грешния апартамент в града). Инвестирали сме в безполезни проекти и инициативи. Сприятелили сме с недостойни хора. Направили сме ужасни грешки при обучението и атестацията на персонала. Пренебрегнали сме грижите за здравето, удовлетвореността и благополучието – своите собствени и тези на служителите ни. Щели сме да започнем да се справяме правилно, ако живеехме до 1000 години, или сме можели да направим още половин дузина тренинг програми.

Емоционално зрелите HR капитализират върху положителния опит и учат рефлексивно от негативния. И са открити и към двете възможности.

• С емоционалната зрялост идва и една скъпа придобивка.

Формираме все по-точно калибрирана мярка за трудностите, които налагаме на другите. Особено на тези, които ценим и уважаваме като добри сътрудници. Чудим се по-често и по-открито, например, как някои от най-добрите ни колеги все още ни търпят.

• Всеки емоционално зрял човек осъзнава, че няма наръчник как да се живее.

Каквито и правила да налагаме, колкото и съвети да даваме, всеки си измисля пътя, докато го върви. Никой не е 100% нормален и никой не разбира повече от една малка част от нещата, с които се е захванал. Да кажем така – само 1/7 от обема на айсберга е над повърхността.

Емоционалната зрялост е и не да се изопачава излишно картината на реалността. Несъзнаваното винаги е много повече от това, което сме способни да осъзнаем.

• С емоционалното си съзряване хората стават малко по-малко срамежливи.

Те осъзнават, че повечето преживявания в една работеща организация са смесица от надежда и разочарование. Дори в най-красивите моменти на успех, съжалението и меланхолията в организационния живот никога не са далеч. Нищо не е толкова чисто, колкото желаем да бъде. Емоционално зрелите HR могат с часове да ви разказват истории със сладко-горчив привкус.

• Емоционално зрелите хора се смеят здраво, защото знаят и са осмислили и най-тъмните истини и сенките на хората в организацията, без да капитулират пред тях.

С напредването на годините емоционално зрелите хора са като старото вино от добри сортове – стават все по-добри и по-ценени по естествен начин. Важи и за опитните HR-и, които запазват жива връзката с децата вътре в тях. И си играят като деца и с най-трудните за другите задачи в работата си.

• Емоционално зрелите HR-и са напълно наясно, че са преживели достатъчно лета и зими, възторзи и падения, за да знаят, че нещата винаги отминават в крайна сметка.

Това, което някога изглежда като планина, с годините се превръща в камъче. Някои от най-големите организационни провали и загуби дори не се регистрират повече. Това, за което плачем и се кахърим безутешно днес, няма да има смисъл за никого след известно време.

Емоционалната зрялост е съществена част от това, която наричам екзистенциална мъдрост, друг мета-фактор предсказващ ефективността в работата на HR-те (мениджъри, специалисти и консултанти). Ето защо те често казват на хората и мениджърите на организацията „Ще го преодолеете, ще се справите…и ако не успеете, и това ще мине.. Важното е вас да ви има!“