40-годишната ми практика като клиничен, социален и организационен психолог, екзистенциален терапевт и консултант по диагностика и развитие на лидери, екипи и организации в различни сектори и страни ми преподаде един много важен и ценен урок. А именно, да наблюдавам, диагностицирам и отчитам внимателно влиянието върху 5-те „Е“ (ефективността, ефикасността, ефективността, етичността и естествеността) на HR–те, с които си имам работа, на тяхната емоционална зрялост и на екзистенциалната им мъдрост.

Каква е ролята на емоционалната зрялост в живота и работата на HR мениджърите, специалистите и консултантите?

Напоследък много се говори за емоционална интелигентност, но емоционалното здраве и богатство, в основата на това, което определям като емоционална зрялост, са нещо много повече. Между другото, виждал съм много хора – в това число, изпълнителни директори, предприемачи, HR-и и бизнес консултанти, с високи резултати по станалите популярни себеоценъчни въпросници за емоционална интелигентност. Но те имат и висок нарцисизъм, склонни са да използват често макиавелистки методи за манипулация и социално доминиране над другите. Авторитарни са и изобщо не са емоционално стабилни, зрели и богати в преживяванията, поведенията и взаимодействията си с другите хора.

Какво представлява емоционалната зрялост?

Емоционалната зрялост е това интрапсихично и психосоциално състояние, което малко от нас достигат и използват ефективно и устойчиво в живота и в работата си. Или поне не са в него за много дълго и във всички свои роли и ситуации.

Но може да ни е от полза да се опитаме тук да разгледаме кои са някои от съставните му части, така че да имаме представа към какво можем да се стремим и какви хора да търсим за HR позиции. А и как да наблюдаваме, диагностицираме и отчитаме влиянието на емоционалната зрялост в и около нас.

Кои са признаците за емоционалната зрялост?

Ето, например, някои от признаците, че един HR е наистина емоционално зрял, тоест, емоционално здрав и богат:

• Най-после осъзнава, и то с доста добро настроение, че всъщност е глупак и не знае всичко.

Като Сократ – наясно е, че знае, че нищо не знае. Сега сме идиоти, бяхме идиоти тогава и ще бъдем идиоти и утре. Има малко други възможности за едно човешко същество в този сложен, многопластов и свръдинамичен свят. Самоиронията и отказът от изтъкване и величаене на собственото Его са важна част от емоционалната зрялост в много професии и ситуации.

• Отърсва се постепенно от гордостта си.

Осъзнава колко много неща разбира погрешно и колко често се самозаблуждава. И то най-вече, когато започне сам да вярва и да не се съмнява в своята компетентност, власт и контрол, правота, превъзходство, интелигентност и рационалност.

• Трудно, но все пак признава и отчита огромното влияние на тялото и емоциите си върху ума, мисленето, преценките и решенията си.

Осмисля психосоматичната си цялост и нуждата от хармония в и около себе си. Слуша тялото си, например, и никога не се докарва до емоционално прегаряне. Може да потъне ей-така в наглед екзистенциално отчаяние и професионално отвращение не защото има нещо обективно трагично пред себе си или в работата, а защото просто като човек има спешна нужда от кафе и портокалов сок, или е пропуснал един час сън тази сутрин.  И си ги търси. И въобще не се преструва пред другите, а и пред себе си, че не е така.

Спонтанността и автентичността, нежеланието да се преструваш, защото така трябва или защото така правят всички са много важна част от емоционалната зрелост. Бащата на психоанализата, Зигмунд Фройд навремето ни е оставил важен и днес валиден съвет:

„Да си наистина честен със самия себе си е едно много трудно, но добро упражнение“.

Нескромно ще добавя „упражнение за емоционална зрелост“.

• Уважава изкуството на дипломацията, човечността и тактичността в човешките и професионални отношения.

Цени важността на учтивостта, емпатията и уважението в работата си с хората. Признава и отчита в действията си, че другите хора около него – независимо от властта, статуса и другите си професионално значими качества, – също са хора и могат да бъдат също толкова лесно уязвени, наранени, унижени, колкото и той самия. Не доминира, не манипулира, не използва хората като ресурси и инструменти, а ги търси като партньори.