Без съмнение в периода на Ковид пандемията културните конфликти в организациите станаха доста често срещани. Тогава всеки споделяше собственото си виждане не само по теми, свързани с произхода на вируса, но и като цяло за човешките ценности и начин на живот.
Различните мнения доста често се отразяваха в постове в социалните мрежи, под които възникваха противоречиви единични коментари или цели дискусии. Цялата тази обстановка неминуемо се отрази и на културната среда в организациите, където понякога възникваха конфликти между колеги.
Конфликтите в организацията най-често отразяват културните разбирания, свързани с напрежение между личните свободи и обществените ограничения
Затова трябва преди всичко да проявим по-задълбочено разбиране на това какви са културните различия в организацията, за да можем да започнем да се справяме с културните конфликти.
Културните конфликти между „свободни“ и „строги“ култури датират от много векове, пише професорът от Университета на Мериленд Мишел Гелфанд в книгата си „Създатели на правила, нарушители на правила“: (Scribner, 2018).
Разликата между затворените и свободните култури
Всички култури имат социални норми или с други думи – приети стандарти на поведение. Затова те се различават по силата на социалните си норми в един контeкст между строги и свободни правила, което оказва огромно влияние върху поведението.
Степента на заплахата, пред която са изправени културите от външния свят, определя в по-голяма степен дали те се развиват като относително строги или свободни (или някъде по средата). Това документират в своите изследвания Гелфанд и нейните колеги.
Държави като Китай, Малайзия, Сингапур и Пакистан са оцелели при сериозни заплахи – от земетресения до войни или пандемии – като са се „обединили“. Координацията и стриктното спазване на социалните норми са се оказали ключови за оцеляването им, въпреки че те рискуват да станат твърде еднаквомислещи или авторитарни.
За разлика от тях културите, които са се сблъсквали с по-малко заплахи, могат да си позволят лукса да бъдат свободни
В свободни култури като Съединените щати, Нидерландия, Испания и Бразилия гражданите ценят свободата си, а социалните норми не са толкова строги. Свободните култури се основават на творчеството и иновациите, но това от друга страна, създава опасност от хаос и трудна адаптация в момент на криза, която изисква строга координация.
Не е изненадващо, че именно по-„строгите“ страни като Сингапур и Южна Корея успяха да забавят разпространението на коронавируса, благодарение на дисциплинираната си координация и готовността на гражданите да се подчинят на един авторитет.
В същото време неорганизираният отговор на правителството на САЩ на пандемията от Ковид-19 и съпротивата на някои граждани срещу ограниченията на тяхната свобода предизвикаха очаквано забавяне на разрешаването на проблема.
Освен нациите, всички видове култури, включително компании и семейства, също могат да се определят като затворени или свободни
Да не забравяме обаче, че една внезапна заплаха може да доведе до рязко „затваряне“ на дадена свободна култура. Например, Ню Йорк се слави като град на разкрепостеността, в който хората са отворени и креативни. Но когато коронавирусът настъпи, нюйоркчани бързо се затвориха. Дори приеха да спазват стриктно ограниченията за излизане от дома.
Културните конфликти възникват между хора с основни два типа на мислене – затворено и свободно. Гелфанд пише в „Създатели на правила, нарушители на правила“:
„Когато се срещнат групи с коренно различни културни нагласи, конфликтите изобилстват. Онези, които се придържат плътно към правилата, обвиняват свободномислещите, че застрашават живота им. А тези, които са по-свободномислещи, обвиняват привържениците на строгите мерки, че ограничават въвеждането на новости и с това саботират развитието.“
Стратегии за предотвратяване на културни конфликти в организациите
Като имаме предвид горепосочените основни два типа културни разбирания и техните характеристики, то веднага следва да си зададем въпроса как да се ангажираме с ефективното разрешаване на културни конфликти?
В труда си „Rule Makers, Rule Breakers“ Гелфанд споделя ясно:
„Създаването на пространство за съпричастност може да се окаже безценно в борбата с междуекипната враждебност.“
Когато, например, в дома ви възникнат културни конфликти, свързани със спазването на дадени правила, задавате ли си въпроса дали не се сблъскват представители на двете напълно различни нагласи? Макар че всички ние сме способни да въвеждаме строги правила или да се придържаме към по-свободен начин на живот в зависимост от контекста на средата, все пак сме склонни да приветстваме и нарушаването им.
За да разрешите културен конфликт в дадената среда, помислете за това, къде се намират другите хора в този контекст и как преживяванията им са повлияли на нагласите им. Изслушайте ги, без прибързано да ги съдите. После и вие споделете собствения си опит и страхове и се опитайте да договорите решения.
Виртуалните взаимодействия могат да намалят културните конфликти за тези, които се намират далеч един от друг
В своето изследване Гелфанд и нейният сътрудник Джошуа Джаксън изпробват стратегия, насочена към намаляване на враждебността между американци и пакистанци – членове съответно на свободна и затворена култура. Представители от двете култури са помолени да прочетат записки от дневници, написани от другата група за нейното ежедневие. Тези, които прочели записите на другата култура, започнали да гледат на нея като на много по-близка до своята, отколкото са смятали преди.
И това е само пример по въпроса колко е важно да отделяме време да четем и слушаме историите на хората, защото така можем да разберем по-добре тяхното поведение.
