В днешния високотехнологичен, силно конкурентен и бързо променящ се свят бизнесът се изправя пред все повече непознати досега предизвикателства. По пътя на всяка компания ежедневно се изпречват както глобални фактори като епидемии, войни, инфлация, миграция, така и регионални проблеми като въвеждането на нови и нови регулации, правила и административни тежести.
Отделният “играч” на пазара не е в състояние да влияе върху всички тези променливи, той може само да се приспособи към тях по възможно най-безболезнен начин, като разчита на собствените си ресурси
Често се случва така, че даден бизнес тъкмо успява да изплува на повърхността и го връхлита поредната вълна от административна тежест – нови данъчни регулации, обработване на лични данни, подаване на анонимни сигнали (whistleblowing), управление на отпадъците и какво ли още не.
Мерките срещу пране на пари и финансиране на тероризъм заемат почетните места в това море от задължения, а тенденцията през последните години е те да бъдат затягани все повече, поради приоритетното им значение за финансовата стабилност на Европейския съюз и на целия икономически свят.
Така, докато компаниите все повече се стремят към либерализация, държавата все повече затяга обръча около тях с нови задължения.
На голяма част от фирмите са до болка познати основните задължения по Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП)
Най-съществените от тях са:
- да изготвят, поддържат и прилагат вътрешни правила, регистри с клиенти и оценки на риска;
- да извършват комплексна проверка на клиентите си, оценявайки рисковете от изпиране на пари във всеки конкретен случай;
- да уведомяват надзорните органи при съмнение за наличие на пари с престъпен произход или пари, предназначени за терористични цели.
Към кого обаче би могла да бъде аутсорсната голяма част от тези дейности, можете да разберете от продължението на материала тук.