Стресът е неизменна част от ежедневието на всеки мениджър. Някои ръководители обаче толкова добре успяват да контролират напрежението, че изобщо не им личи да са стресирани. Как може това да се постигне е въпросът, който вълнува редица хора, управляващи процеси и екипи. И още – къде се намира прагът между здравословния и нездравословния стрес и как да го определим спрямо своята индивидуалност? Сигурно вече сами се досещате, че това са само част от въпросите, които днес засягаме в разговора с Илиян Бойчев – основател и изпълнителен директор на IBTrainings.
Здравейте, г-н Бойчев! Знаем, че съществува здравословен и нездравословен стрес, но как може да се определи прагът между двете?
Здравейте! Прагът според мен е много индивидуален, затова трудно може да се каже, че има правилен или грешен праг. Той зависи много от психическата устойчивост на хората. Дори в днешно време това качество няма алтернатива – човек трябва да бъде психически устойчив. И в зависимост от нашето ниво на психическа устойчивост, този праг е различен.
Трябва да има здравословен стрес, защото ако го няма, хората изпадаме в апатия, в летаргия, което не води до продуктивност и до извличане на резултати. Когато обаче се премине предела, вече нездравословният стрес може да стане токсичен.
Тъй като стресът, най-кратко казано, е душевен дискомфорт, всеки трябва да определи за себе си какъв е прагът, който може да си позволи, и от кой момент нататък той вече не е нормален.
В същото време обаче стресът е и защитна реакция на организма. Точно каквато е и високата температура – когато човек се разболее, вдига температура, защото това е вид механизъм, за да се справи с външното тяло. Стресът се появява по аналогичен начин – като защитен механизъм, който ни дава знак, че трябва да предприемем някакви мерки.
Хубаво е не само да се борим със стреса, когато се появи, но и да вземем превантивни мерки. Затова предварително е хубаво човек да си определи прага – докъде може да търпи стрес, докъде той му помага и от кой момент вече му пречи. Това става с времето, а не когато седнем някъде и започнем да преценяваме. Важно е продължително самонаблюдение, докато работим.
А понеже споменахте предприемане на превантивни мерки, бихте ли уточнили как това може да се случи, при условие че стресът възниква като резултат от практиката?
За това има два начина. Първият е сами за себе си да определим какво ни стресира. Съществуват между 5 и 10 фактора на стреса, които са индивидуални за всеки. За някого може да е крайният срок на работата, за друг може да е нейният обем, за трети – отношенията с колегите или с даден колега, за четвърти – това, че са перфекционисти, а в конкретния ден е останала много недовършена работа. Основната цел в случая е превантивно да се идентифицират тези фактори.
В същото време е добре да се подготвим, че стресът е резултат само от 4 фактора – времето, очакванията, ситуациите и сблъсъците.
Времето, когато то не ни стига. Но ако имаме предварителната нагласа, че времето може би няма да ни стига, това може да намали стреса.
Очакванията – ако имаме подходящи такива, това може да намали стреса. Понякога сме склонни да имаме прекалено позитивни очаквания, че нещо ще се свърши в определено време и ще има определен резултат. Но ако имаме малко по-негативни очаквания, това може би ще ни помогне, защото ако нещата действително не се получат, ще бъдем подготвени. А ако се получат – какво по-хубаво от това!
Сблъсъците – много често те се случват между колегите или с новоназначен колега. Тях също можем да ги предвидим предварително, т.е. да предвидим, че сблъсъци ще има. Естествено, няма как да знаем кога точно и при какви обстоятелства ще се случат, но когато се случат, няма да бъдем неподготвени, а това е много важно.
След това да си определим пак нашите лични фактори, които ще ни причинят стрес.
Втората стъпка е да се подготвим с въпроси – какво значение има конкретният фактор за нас, какво, как и кога можем да направим, кое може да ни помогне, в това число и хора около нас, които да наблюдаваме как се справят със стреса. Не само да отидем да ги питаме, но и да ги наблюдаваме как се справят със стреса. Защото по мои наблюдения, стресът е у всеки човек, просто някои могат да го управляват по-добре и затова не им личи, че го изпитват.
А може ли здравословният стрес да се превърне в нездравословен и обратно? И кога?
Да, може, и е въпрос на нагласа. Първото много важно нещо е човек да си намери „отдушник“ – нещо, което обича да прави, успокоява го и в него влага страстта си. И за всеки човек това отново е различно.
След това е хубаво да открием приоритета си. И неслучайно го използвам в единствено число. Много често чуваме тази дума да се използва в множествено число, а реално такава форма не съществува, защото думата от латински означава „първо по време и важност“. Това е дума, която съществува само в единствено число.
Тук не бива да забравяме, че приоритет сме си ние и най-близките ни. Това, което се случва на работа, е средство, за да се чувстваме ние и най-близките ни по възможно най-добрия начин – материално и нематериално.
И ако срещнем предизвикателство, трябва да го възприемем като ситуация, през която, ако преминем, ще станем по-добри и това ще се отрази на отношенията ни с близките. Не бива в стресови ситуации да забравяме кой ни е приоритетът.
Да превърнем нездравословния стрес в здравословен означава да превърнем фактора за стрес в предизвикателство. Да се запитаме как, а не дали можем да се справим с това нещо и как ще се чувстваме, когато се справим. Ключовото в случая е да успеем да си представим самото чувство на облекчение и удовлетворение преди самата трудност.
Често пълноценната почивка е сочена като най-ефективен метод за справяне със стреса. Колко често обаче мениджърите наистина могат да си позволят да се откъснат напълно от работата?
Работата на мениджъра е доста комплексна, затова той не може напълно да се откъсне от нея. Хубаво е обаче това, което аз самият се опитвам да правя като мениджър на малък екип, а именно – да намалявам малко темпото. Тоест, в момент, когато нямаме толкова работа, не просто да си вземем почивка, а да намалим малко оборотите, като в същото време правим и други неща в работно време, които на нас ни носят удоволствие.
Това според мен е по-ефективният вариант, отколкото напълно да се откъснем, защото ако един мениджър напълно се откъсне (да не говорим за по-дълъг период от време), след това може да изпита още по-голям стрес, когато се върне на работа и завари определени неща.
Кои са Вашите съвети за ползотворното управление на стреса?
Първо, както казах, да си намерим „отдушник“. Второ, да не забравяме, особено в критични ситуации, защо работим, защо влагаме толкова много усилия. Каква е точно причината – за да живее семейството ни по-добре, за да сме удовлетворени от себе си и своето развитие, да извлечем пълния потенциал от себе си? Важно е в ежедневните ситуации на стрес да не забравяме какво стои под повърхността.
И третото – да се самонаблюдаваме и да редуваме много работа с намаляване на темпото, а не да работим много и постоянно. Все пак работата е маратон, а не е спринт. Нея винаги ще я има, но, както се казва, нас няма да ни има, и затова трябва да се научим да управляваме темпото си на работа.
