Случвало ли ви се е да работите усилено, да постигате отлични резултати, но вместо признание, да се сблъсквате с критика, завист и спънки от страна на вашите колеги? Попадали ли сте в екип, където колега се опитва да вземе заслугите за вашата работа или отказва да сподели информация с вас? Били ли сте ръководител на екип, в който вашите подчинени отказват да ви сътрудничат с цел да ви саботират? Ако отговорът на всички тези въпроси е „да“ и от дълго време се питате къде точно грешите, в тази статия ще намерите отговора.
Да започнем от там, че грешката не е във вас. Всъщност, тази демотивираща и токсична атмосфера е позната на много хора и се нарича „crab mentality“ или „манталитет на краба“.
Какво, всъщност, е „crab mentality“ и каква е аналогията с хората?
Ако поставите раци в кофа, няма нужда да я затваряте. Когато един рак реши, че иска да напусне кофата и опита да се освободи, другите раци в кофата ще го дръпнат надолу. Ако този рак продължи да опитва отново да излезе от кофата, тогава всички останали раци се съюзяват срещу него и в крайна сметка счупват щипките му, така че да не може повече да се катери.
В психологията, „crab mentality“ се свързва с редица негативни поведения. Хора с манталитет на краба често изпитват завист към успеха на другите. Те се чувстват застрашени от техните постижения и се опитват да ги саботират, за да се почувстват по-добре. При тях този манталитет често е продиктуван от несигурност.
Такива хора се чувстват несигурни в себе си и в своите способности. Те се страхуват, че ако другите успеят, това ще ги засенчи и те ще се провалят. Те проектират всички тези страхове и на работното място.
В какво се изразява „crab mentality“ на работното място?
Служител, който завижда на успеха на колега, ще разпространява слухове или клюки за него, за да навреди на репутацията му и да го срине. Той ще се опита да подкопае усилията му, като крие информация, приписва си заслугите за работата му или саботира проектите и предложенията му. Освен това, той ще направи всичко възможно, за да настрои всички колеги против него и ще създаде враждебна работна среда, като разпространява негативизъм, омаловажава усилията му или го тормози.
Служител, който завижда на успеха на колега, ще откаже да си сътрудничи или да споделя идеи с него, дори ако това би било от полза за компанията. Но не само. Служител, който завижда на успеха на колега, ще се опита да спре неговото израстване в компанията, като разпространява, например, отрицателна обратна връзка за него докато не постигне целта си, а именно успешният служител да бъде уволнен.
Служители с „crab mentality“ са изключително опасни и вредни за една организация. Докато те правят всичко възможно, за да саботират успешния колега с цел да „спасят“ себе си, те сриват организацията.
А отрицателните ефекти върху организационната култура са многобройни. Когато служителите постоянно се конкурират помежду си и се опитват да се дърпат един друг надолу, това създава токсична работна среда, в която е по-малко вероятно служителите да бъдат продуктивни, иновативни или да си сътрудничат.
Талантливите служители, които се чувстват подценени и неподкрепени е по-вероятно да напуснат организацията.
„Crab mentality“ може да създаде негативна и деморализираща среда
Служителите, които се чувстват сякаш са подкопавани е по-малко вероятно да бъдат ангажирани и мотивирани в работата си. Чувството за страх и опасност, което се създава в такава токсична среда кара служителите да отделят повече време в това да се „защитават“ от опасностите създадени от служителите с манталитет на краба, в резултат на което те не са продуктивни за компанията.
Когато целите на служителите се основават на конкуренция, а не на съвместна работа, това може да доведе до лошо вземане на решения. Служителите могат да дават приоритет на решенията, които са от тяхна лична полза пред най-добрите интереси на компанията.
Имайте предвид, обаче, че този манталитет не е вреден само за организацията! Замислете се върху следната история: преди много години, в едно английско училище бил проведен образователен експеримент. Ученици на една възраст били разделени в два класа. В края на годината бил проведен изпит, след който децата били разпределени за следващата година.
Резултатите от изпита обаче не били разкрити, само директорът и психолозите знаели, че детето, което било показало най-добри резултати, било поставено в един клас с децата на четвърто, пето, осмо, девето, дванадесето, тринадесето и така нататък място, докато децата, които се наредили на второ и трето място на изпита, се озовали в другия клас заедно с децата на шесто, седмо, десето единадесето и така нататък място.
С други думи, децата били равностойно разпределени в двата класа въз основа на своите резултати. Учителите за следващата година били подбрани, така че да са еднакво способни и всичко изглеждало еднакво с едно изключение, единият клас бил наречен „А“ клас, а другият „Б“ клас.
В действителност, в двата класа имало еднакво способни деца. В представите на всички, обаче, „А“ клас бил класът на „умните“. Някои родители на деца от „А“ клас били приятно изненадани, че детето им се е справило толкова добре и го наградили с подаръци и похвали, докато родителите на някои от децата от „Б“ клас ги смъмрили за това, че не са положили достатъчно усилия и им отнели някои привилегии. Дори учителите преподавали по различен начин на „Б“ клас, като не очаквали от тях високи резултати.
Тази заблуда продължила цяла година. Дошло време за годишния изпит. Резултатите били потресаващи, но не и изненадващи. Децата от „А“ клас се справили невероятно по-добре от „Б“ клас. Всъщност, изглеждало така сякаш на миналогодишния изпит именно те се били класирали в първата половина. Тези деца се били превърнали в „А“ клас, а онези от другата група, макар предишната година да им били равни, сега били станали „Б“ клас. Това им повтаряли цяла година, по този начин се отнасяли към тях и в това вярвали и самите те. В крайна сметка в това се и превърнали!
Поуката от тази история е, че ако вие непрекъснато сте саботирани, изолирани и чувате лоши неща по ваш адрес, ще започнете да вярвате, че вие наистина не сте способни. Ако прекарате много време в токсична работна среда в опит да я промените, всъщност тя ще промени вас.
Последствията от това, да работите във враждебна за вас среда могат да провокират сериозни здравословни проблеми.
Лабораторни експерименти, проведени през 2019 г. показват, че психологическата или емоционалната болка е същата като тази при физическото нараняване.
Ако сте изпробвали всички опции и „crab mentality“ продължава да ви демотивира и пречи на вашата работа и на вашето психично здраве, може би е време да потърсите нова професионална среда.
ЗА АВТОРА
