След пандемията пазарът на труда в Италия се характеризира с редица проблеми – от недостиг на таланти до увеличаване на броя на подадените оставки. Освен това италианските заплати са останали в застой в продължение на 30 години, за разлика от други развити страни.
Заплатите в Италия са се повишили с 1% за последните 30 години спрямо 32,5% за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие
След периода на пандемията пазарът на труда в Италия отново започна да се развива. Заплатите на служителите обаче не нарастват, а запазват нивото си отпреди 30 години. Това става ясно от доклада на Италианския национален институт за анализ на публичната политика за 2023 г., който изследва условията на заплащане и пазара на труда в страната.
Според констатациите на доклада най-тревожната цифра безспорно е тази за стагнацията на заплатите.
Между 1991 г. и 2022 г. възнагражденията на италианските служители не са се променили значително – ръстът им е едва 1%.
Докладът на Италианския национален институт за анализ на публичната политика 2023 сочи следното:
„Изоставането на италианските заплати в сравнение с другите развити страни е ясно изразено и в международната класация на зоната на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. През последните 30 години Италия е паднала с цели 13 позиции. През 1992 г. тя е заемала 9-то място в класацията, което е добра позиция спрямо средната стойност на заплатите в зоната на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
През 2002 г. Италия заема 14-та позиция – доста под средната за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и през годините не възстанови предишната си водеща позиция. Разстоянието на страната до средните стойности продължава да се влошава, като през 2012 г. тя заема 20-та позиция, а през 2022 г. – 22-ра.“
Върху ръста на заплатите оказва натиск и повишаването на инфлацията, дължащо се на нарастващите разходи за енергийни източници и суровини
В допълнение към замразяването на заплатите пазарът на труда в нашата страна се сблъсква с недостиг на теланти и увеличаване на броя на оставките през последните години.
През 2021 г. броят на новонаетите лица е бил 713 хиляди. През 2022 г. тази цифра спада до 414 хиляди и се характеризира със силна диспропорция между мъжете и жените (54% срещу 46%).
За разлика от това, оставките през 2022 г. обхващат 3,3 млн. души (14,6% от общия брой на заетите лица). Освен това, въпреки че заетостта сред младите хора се увеличава, по-голямата част от служителите са по-възрастни. На всеки 1 000 човека на възраст между 19 и 39 години се падат цели 1 900 възрастни. Следователно застаряването на населението се отразява и на работната сила.
Председателят на Италианския национален институт за анализ на публичната политика, Себастиано Фада, твърди, че този пазарен модел не може да се запази в дългосрочен план
Във връзка с това той заявява, че би било полезно да се използва по-стабилен модел, като например този, основан на работната заплата. Също така да се въведе минимална работна заплата, тъй като системата за колективно договаряне би се оказала неефективна.
