Двама водещи икономисти – бившият председател на Федералния резерв Бен Бернанке и бившият главен икономист на Международния валутен фонд Оливие Бланшар, заключиха в нов доклад, публикуван от Института за международна икономика „Питърсън“, че развитите икономики досега са избегнали криза, следствие от пагубната зависимост между заплатите и инфлацията след пандемията. Според тях в някои страни е възможно относително безболезнено „приземяване“, но все още не е гарантирано.
Повишената производителност и спадът на инфлацията в САЩ към момента не предизвикват увеличение на безработицата
За други страни, чиито пазари на труда се приспособяват по различен начин от САЩ, „преминаването на инфлацията може да изисква да се приеме увеличаване на безработицата, поне за известно време“, коментират двамата експерти. И признават, че много неща остават несигурни. Дори коментират, че по-ранният аргумент на Бланшар за въздействието на по-високата безработица за контролиране на инфлацията в САЩ „се оказва погрешен“.
Припомняме, че през юли 2022 г. Бланшар бе написал заедно с бившия финансов министър Лорънс Съмърс, че „няма магически инструмент“ за намаляване на инфлацията, без безработицата да бъде увеличена. През април равнището ѝ беше 3,9%, докато инфлацията се понижи повече от два пъти.
От последното допълнение на анализа, направен за първи път миналата година за САЩ, стана ясно, че скокът на инфлацията, започнал през 2021 г. след пандемията COVID-19, до голяма степен се оказва причина за недостига на доставки и ценовия шок на суровините в еврозоната, Япония, Обединеното кралство и Канада.
За разлика от стоковия пазар, „трудовият свят като цяло играе ограничена роля в развитието на ценовата инфлация“, въпреки че условията му станаха по-строги почти навсякъде. Бернанке и Бланшар пишат:
„Малко са доказателствата в икономиките на държавите, че се е появила зависимост между заплатите и разходите. Това е една от причините, поради които този път се оказа по-лесно да се води борба с инфлацията, отколкото през 70-те години на ХХ в., когато заплатите и цените едновременно се повишаваха, а на централните банки им беше трудно да поддържат финансите стабилни.“
В този случай инфлацията спадна бързо заради намаляването на цените на енергията и хранителните продукти, а това остави невидимо трайно въздействие върху обществените очаквания за промяна в заплатите.
Според анализа повишаването на заплатите се отразява на цените бавно, като въздействието се натрупва с течение на времето и тепърва може да се прояви. А това означава, че някои държави може да се нуждаят от известно разхлабване на условията на пазара на труда, за да постигнат инфлационните си цели.
