Една от темите, която стои в сянка в българската работна среда е майчинството. Истина е, че ние жените живеем и творим в мъжки свят. Затова е изключително важно нашите колеги мъже да разбират трудностите, с които трябва да се справят жените преди, по време и след бременността. Тази истина е все още табу в българската корпоративна среда, но въпреки това не трябва да се виним – нещата са много подобни и в Италия, например. Това, което ние трябва да направим като общество, е да започнем да обсъждаме тези въпроси, защото реално всяка българска жена държи ключа към обърнатата демографска пирамида на нашата страна.
Навярно знаете, че България често е начело в класациите за най-дълъг период на майчинство и най-голям брой жени на високи позиции
Както се казва, картината изглежда добре, но реалността за много български жени е далеч по-различна. Според публикация на фондация „Екатерина Каравелова” по проект „Изследване на нуждите и проблемите на жените в България”, липсват задълбочени социологически изследвания на проблемите и нуждите на жените в България. А това прави невъзможно провеждането на целенасочени и последователни политики за насърчаване на равнопоставеността между жени и мъже.
Разбира се, жената и мъжа изпълняват различни роли и функции. И така е редно да бъде, както в обществото, така и в семейството. Но корпоративната действителност често може да бъде различна именно заради грешни разбирания и проява на дискриминация срещу жените поради майчинство. Това е реален и сериозен проблем.
Според доц. д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в интервю за БНР от 2020 г., образуваните преписки по признак пол в КЗД са над 277, като над 75% от оплакванията са от жени. През 2019 година образуваните преписки по признак пол са 36, като много от тях са свързани с неблагоприятно отношение на работодателите към бъдещи майки или жени, завърнали се от майчинство. Знам, че не ви харесва тази статистика.
Също така е известно, че жените често се сблъскват с неравнопоставеност по отношение на заплати и възможности за повишаване на квалификацията
Много често работодателите и/или колеги създават неблагоприятна работна среда, която принуждава майките да напуснат. Това се потвърждава и от оплакванията пред КЗД, където жените споделят, че са били игнорирани, дискриминирани и тормозени на работното място след като са се завърнали от майчинство.
Дискриминацията по отношение на майчинството е и сред често споделяните проблеми от интервюираните жени в рамките на проекта на фондация „Екатерина Каравелова”. В някои случаи, те дори не стигат до интервю за работа, защото имат малки деца. Единственото обстоятелство, което може да смекчи тези проблеми, е ако самият пряк ръководител също е майка и проявява разбиране. Например, една жена споделя, че когато била бременна с първото си дете, ръководителката й, която също имала две деца, проявила разбиране и подкрепа.
Историите на тези жени показват, че майчинството не се оценява като естествен и ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важен период в живота на една жена и на една държава. Вместо това, то се разглежда като пречка за професионалното ѝ развитие.
Много жени споделят, че след завръщане от майчинство се чувстват като нови служители. Това те обясняват с периода на отсъствие и естественото продължение на развитието на организацията. Разбира се, ситуацията води до чувство на изолация и липса на принадлежност, в следствие на което те загубват професионалните си амбиции и мотивация. А само като помисля колко лесно този проблем всъщност може да бъде преодолян от самите екипи. Нужно е „добре дошла“ и истинско разбиране.
В Италия, например, е често срещано така нареченото явление „mobbing dopo la maternita’” – представяте ли си, тук си говорим за тормоз след майчинство?
Нерядко, самите жени докладват, че са обект на тормоз от страна на колеги или самия работодател. За съжаление, там се отчитат все повече такива случаи и много жени вече се обръщат към медийте, за да дадат гласност на унизителни епизоди на работното място, свързани с бременността им. Съществуват много истории на жени, които са уведомили своя работодател, че са бременни и споделят, че много често се случва работодателят да не гледа с добро око на бременността им и на тях след завръщането им от майчинство.
Поведението, за което разказват жените се състои най-често в:
- неоснователни упреци от страна на работодателя;
- понижаване на служителката, което се изразява в промяна в отношението на компанията към нея, както и внезапни промени на работното място, както и – в най-сериозните случаи – промяна на позицията;
- фалшиви и необосновани дисциплинарни наказания, целящи да обуславят отстраняване от работа и неизплащане на обещестения и да накарат служителката да напусне доброволно.
Мъжете често не разбират тези трудности. Нормално е. Тъй като те не се сблъскват с тях по същия начин. За тях отсъствието поради бащинство е краткотрайно и не води до значителни промени в професионалния им живот.
Жените обаче често са принудени да балансират между професионалните си амбиции и семейните задължения, което изисква изключителна организация и лични жертви.
Аз истински вярвам, че ние заедно ще можем да променим това. Аз истински вярвам, че ако нашите български мъже веднъж проумеят тези неща, няма да допуснат повтарянето на подобни примери. И знам, че е време ние, жените, да предоставим нашето натрупано знание в тази насока и да зачеркнем въпроса за дискриминацията срещу жени поради майчинство.
Това е въпрос, който не само засяга корпоративната организация, но и изисква сериозно внимание и действия от страна на обществото и институциите. Нужно е да се признае съществуването на проблема, но и да се разработят и прилагат конкретни мерки за подкрепа на жените в тази важна роля. Това включва както законодателни промени, така и промяна в културните нагласи и разбирания. Само по този начин може да се постигне равнопоставеност между жените и мъжете в България в нейната истинска същност.
ЗА АВТОРА
