Все по – често се говори за психичното здраве на работното място, но разбира ли се същината на проблема в българската работна среда?
По време на коледните празници имах възможност да посетя Австралия и да обменя опит с колеги от различни по големина австралийски компании. Обсъдих с тях множество въпроси, които пречупих през българската призма. Истината е, че имаме сходни проблеми, предизвикателства, трудности и разбирания. Т.е. материята е изключително близка, но механизмите, които се прилагат се различават един от друг.
Психичното здраве на работното място е един от основните въпроси, върху които човешки ресурси и отдел здраве и безопасност работят заедно там
Колегите с удоволствие споделиха голяма част от техните политики за „създаване на психично здраво работно място“ (creating a mentally healthy workplace).
В Австралия почти всяка средна до голяма компания има програма наречена „Mental health first aid program”, която цели да разшири концепцията за обучение по първа помощ. В нея се включат проблеми свързани с психичното здраве на служителите, така че участниците да могат да предоставят по-добра първоначална подкрепа на колега, който преминава през труден период.
През тази обучителна програма задължително минават всички управленски кадри на компанията.
Истината е, че в непрекъснато променящата се динамика на съвременното работно място, значението на психичното здраве се очерта като приоритет за организациите по целия свят
Това го подчертават и мои колеги от Италия и Испания, с които често обменям опит. През 2023 г. то се превърна в нещо повече от наложена корпоративна отговорност. Психичното здраве на работното място от тенденция стана фундаменталното разбиране, което отразява взаимовръзката между благосъстоянието на служителите и цялостния организационен успех.
Надявам се, че ме разбирате правилно – психичното здраве е нещо повече от липсата на психични заболявания. Световната здравна организация тълкува психичното здраве като състояние на психическо благополучие. Чрез него хората се справят с ежедневното напрежение и благодарение на него те реализират своите способности да учат и работят добре, с което допринасят за обществото.
Лошото психично здраве има отрицателен ефект върху когнитивното, поведенческото, емоционалното, социалното и релационното благополучие и функциониране, физическото здраве и личната идентичност на индивида свързани с работата му.
Вярвам, че сте обърнали внимание колко често медиите насочват нашето внимание към тормоза над деца в училищна възраст, защото това е изключително важно и представлява огромен обществен проблем. Но истината е, че същото се наблюдава и при възрастните по време на работа.
В Австралия съществуват вътрешно фирмени механизми, където разбира се принципа за конфиденциалност е първостепенен и случаите на тормоз (независимо дали те са от трети страни или между колеги) се описват детайлно, като статистически техният обем бива докладван от HR-ите. Чрез техните протоколи въпросът бива поставен ребром на управителите и отговорниците по звена.
В България обаче стигмата около психичните заболявания остава доминираща бариера за споделяне на такава информация от страна на служителите на работното място
Като цяло, в нашата страна нямаме ясни протоколи за прилагане на подкрепа на работното място за хора, които изпитват подобни трудности или живеят с роднини, които имат психични заболявания. Аз лично намирам това за доста тъжно.
В корпоративна среда психичното здраве на служителите е най-често изложено на негативни емоции или поведения. Знайте, че това вреди на служителите ви и съответно на вашата организация.
Тези неправилни междуличностни действия, били те физически и/или психически, варират от обикновена неучтивост до цялостно физическо насилие каквито са агресията, сексуалния тормоз, контрапродуктивното работно поведение, злоупотребата с власт, тормоз и директното или индиректното насилие.
За съжаление, в някои български организации тези поведения са съвсем нормални и са част от корпоративната култура на дружеството, докато в Австралия такива поведения са недопустими и те се докладват незабавно и се обсъждат заедно с „агресора“. Вярвам, че и ние трябва да приложим добрата практика на градивния диалог, защото както вече казах, тормозът на работното място е много по-често срещано явление от колкото си представяме.
В научните разработки тормозът бива дефиниран като тежко и вредно междуличностно поведение, което се случва редовно и многократно за определен период от време, чрез взаимодействието на лични и свързани с работата фактори
С риск навярно да се повторя ще потвърдя, че в Австралия както индустрията така и институциите разглеждат феномена като неблагоприятен за всички участващи страни и прилагат постоянно усилие за преодоляването му.
Един важен аспект, на който в България не обръщаме абсолютно никакво внимание е, че жените са изправени пред специфични предизвикателства по отношение на психичното здраве на работното място. Те са два пъти по-склонни от мъжете да изпитат депресия, генерализирано тревожно разстройство или посттравматично стресово разстройство. За тях също така е много по-вероятно да имат или да се борят с хранителни разстройства.
