След като изследвах лидерството в продължение на повече от две десетилетия, стигнах до заключението, че то в най-чистата си форма означава да служиш на нуждите на хората, за да могат те да достигнат пълния си потенциал. Въпреки това само някои хора, които са избрани да ръководят, са способни да го правят.
Твърде често за ръководни длъжности се избират неподходящи хора
Честно казано, несправедливо е да се хвърля вината единствено върху неспособността на мениджъра да ръководи. Защото за това дали даден човек може да бъде подходящ за позицията значение имат подходящото обучение, подкрепа и обратна връзка от страна на директорите.
Кои са управленските навици, които могат да попречат на мениджърите да станат лидери?
1. Проява на неуважение от страна на мениджърите
В проучване от 2020 г. е установено, че цели 72% от анкетираните служители са били третирани грубо или неуважително от своя мениджър. Освен това близо 70% са били критикувани от него пред свой колега, а 83% са срещнали последващи подигравки и лошо отношение от колегите си. Почти половината от ръководителите (42%) имат навик да обвиняват свой служител или партньор за неуспехите си.
2. Липса на прозрачност при работата на мениджърите
Ръководителите, при които се наблюдава липса на прозрачност в начина на работа, са склонни да не споделят важна информация. Обикновено те използват това като стратегия, за да запазят властта и контрола си над хората. Но всъщност действието не е нищо повече от ефективен начин за разрушаване на доверието в екипа и създаване на почва за токсичност.
3. „Отсъстващото лидерство“ на мениджърите
Една от най-разпространените форми на деструктивни стилове на управление е „отсъстващото лидерство“. То поставя мениджърите в позиция да се радват на всички привилегии и предимства, свързани с лидерската роля, но в действителност да бъдат психологически откъснати от екипите си и избягват смислено участие в тях.
Проучване, проведено сред 1000 човека на ръководни длъжности и публикувано в Harvard Business Review, установява, че 8 от 9 мениджъри не се чувстват комфортно на работното си място, когато стилът им на управление може да бъде определен като „отсъстващо лидерство“. Резултатите от страна на служителите отново показват същия резултат, а това недвусмислено сочи само едно отсъстващите лидери могат да бъдат тихите убийци на организацията.
4. Практикуване на микромениджмънт
Това се случва, когато мениджърите държат да наблюдават всеки аспект от работата на служителите си, защото трудно им се доверяват. В резултат на това преживяването на служителите може да се окаже крайно демотивиращо.
Разбира се, микромениджърите също са хора като всички нас – трудолюбиви професионалисти с добри намерения, на които обаче им липсва осъзнато ежедневно разбиране за това как да повишат и да поддържат трайно мотивацията на служителите.
