Конфликтите са неизменна част от човешките отношения – съществуват открай време и често водят до напрежение, разделение и разрушени връзки. Но това не е задължително неизбежно. Съществува алтернатива, в която вместо противопоставяне – има диалог. Вместо съдебен процес – разбиране. Медиацията е именно този път. Метод, при който дори противници в съда могат да се срещнат като хора и да постигнат решение заедно. За същността и силата на професията медиатор разговаряме с Мина Загорова – сертифициран медиатор и адвокат с дългогодишна практика в гражданското право.
Г-жо Загорова, като юрист с опит в сферата на гражданското право, Вие добре познавате както съдебните процеси, така и алтернативните начини за разрешаване на спорове. Как бихте обяснили какво представлява медиацията на човек, който не е запознат с процедурата?
Медиацията е алтернативен метод за разрешаване на спорове, при който неутрално лице – медиатор – подпомага страните да постигнат доброволно и взаимно приемливо споразумение. За разлика от съда, тук няма решения, които се налагат от трета страна. В медиацията участниците сами определят съдържанието и условията на решението. Няма как медиацията да бъде успешна, ако участниците не са равнопоставени. Или с други думи казано – никоя от страните не трябва да е ощетена. Този метод е особено подходящ при раздяла, делба на имот или конфликти в работна среда. За мен като адвокат, чиято практика е съсредоточена върху гражданското право, медиацията е ценен инструмент – особено когато има шанс спорът да бъде разрешен, преди да ескалира в дълъг, скъп и често изтощителен съдебен процес.
Кои са предимствата на медиацията при разрешаване на корпоративни конфликти?
Медиацията е ценен инструмент в сферата на човешките ресурси, защото позволява конфликтите да се решават бързо, конфиденциално и без излишна ескалация.
Тя подпомага HR специалистите, като създава неутрална среда, в която страните могат да водят конструктивен диалог и да избегнат излишното напрежение от съдебния процес.
Благодарение на медиатора се идентифицират причините, които стоят в основата на конфликта, а не само външните им проявления. Това създава предпоставки за намиране на решения, които са приемливи и за двете страни.
В какво се крият реалните предимства на медиацията пред съдебния процес според Вашия практически опит?
От опита ми като медиатор вярвам, че едно от най-големите предимства на медиацията е именно средата, в която се разглежда конфликтът. За разлика от съдебната зала, където формалността и напрежението често пречат на открития диалог, медиацията се провежда в спокойна и неутрална обстановка. Това създава условия страните да се изслушат, да изразят гледната си точка и да се фокусират върху решението, а не върху вината. Тази процедура позволява на участниците да осъзнаят, че конфликтът може да бъде градивен.
Докато в съда съдията отсъжда и налага решение, за чиято насока адвокатите не могат да гарантират, при медиацията участниците стигат до консенсус. Това означава, че контролът остава в техни ръце, а постигнатото споразумение е доброволно, балансирано и често дори по-трайно. Допълнително предимство е конфиденциалността на процеса и възможността да се запази конфликтът от прожекторите на публичността. След медиация е много по-вероятно участниците да запазят отношенията си, което често е невъзможно след съдебен процес.
В процеса на медиация, кой е по-важният ресурс – правното знание или разбирането на човешката психология? И как намирате баланс между двете?
Вярвам, че и двете са силно необходими, за да даде медиацията резултат. Но ако трябва да избирам едно, което е водещо, то ще бъде разбирането на човешката психология.
Правното знание поставя основата на процеса. То помага да се преценят правилно рисковете за всяка от страните, както и вниманието да се насочи към реалистични и законосъобразни решения. Без него, постигнатото споразумение може да бъде правно неиздържано или трудно приложимо.
Разбирането на човешките взаимоотношения, реакции и емоции е умението, което отличава медиатора. В медиацията способността да разбираш динамиката между страните, да уловиш кога напрежението ескалира, кога е необходимо пространство, кога да зададеш точния въпрос – е безценна.
Балансът между двете идва, когато проявиш разбиране и емпатия към всеки участник в процеса. За мен медиацията е успешна, не само, когато конфликтните страни стигнат до консенсус, но и когато излизат от процеса с усещането, че са разбрани и решението отговаря на техните потребности и интереси.
В практиката си, работила ли сте с колеги или екипи, които напълно отказват диалог? Как успявате да възстановите комуникацията?
Да, разбира се, подобни случаи не са изключение, а напротив – често съм се сблъсквала с тях в практиката си. Особено когато страните вече са в съдебен процес и комуникацията между тях е напълно разрушена, желанието за диалог е сведено до нулата. В такива случаи е важно да се изгради доверие в процеса. Обяснявам ясно и достъпно какво представлява медиацията, каква е моята роля като неутрален посредник и най-вече – какви са ползите за всяка от страните. Работя стъпка по стъпка, за да намаля напрежението и да идентифицирам реалните интереси, които стоят зад позициите. Именно реалните, дори скрити интереси стоят в основата на появата на конфликта и съответно – в успешното справяне с него. Понякога прогресът е бавен, но дори малък напредък в комуникацията може да допринесе значително за разрешаването на проблема.
Какво е бъдещето на медиацията в България според вас?
Медиацията има огромен, но все още неизползван потенциал в България. С последните промени в законодателството по голям брой дела ще се провежда задължителна информационна среща за процедурата по медиация, която ще запознава страните с предимствата на медиацията пред провеждане на исково производство, което показва, че тя се интегрира все по-дълбоко в системата на правосъдието. Вярвам, че това е правилната посока – към по-достъпно, по-човешко и по-устойчиво разрешаване на конфликти.
Нужна е още работа по повишаване на осведомеността, както и по създаването на по-ясна връзка между медиацията и правната система. В бъдеще вярвам, че тя ще се утвърди като неразделна част от гражданското правосъдие – особено в области като съсобственост, договорни спорове, наследства и семейни конфликти.
