Милиони служители и работници от Китай, които 90-те години на миналия век са се преместили да живеят по-големите градове и да работят основно в сферата на строителството и производството, сега са изправени пред риска да не могат да се пенсионират.
Все повече хора се завръщат в провинцията, като някои от тях приемат нископлатена работа само за да получат възможност да се пенсионират
Фусян И, демограф и старши научен сътрудник в Университета на Уисконсин-Медисън, коментира:
„Възрастните хора в Китай ще живеят по-дълго, но едновременно с това и в мизерни условия.“
Ако служителите и работниците от селските райони разчитат само на пенсията си, това означава, че те ще живеят под прага на бедност, определен от Световната банка на стойност 3,65 долара на ден. Това обяснява донякъде и факта, че много от тях получават допълнителни доходи чрез допълнителна работа в градовете или търговия с лично произведени продукти.
Последните статистически данни на Китай показват, че през 2022 г. около 94 милиона работещи – около 12,8% от 734-милионната работна сила в Китай – ще бъдат на възраст над 60 години, в сравнение с 8,8% през 2020 г.
Този дял, макар и по-нисък от този в по-богатите Япония и Южна Корея, ще нарасне рязко, тъй като през следващото десетилетие още 300 милиона китайци ще навършат 60 години.
Една трета от тези хора са мигранти от селските райони, които обикновено нямат професионални умения за икономиката. Основната причина, поради която Китай не е изградил по-силна защитна мрежа за тях, е, че политиците се страхуват, че икономиката може да попадне в капана на средните доходи и затова дават приоритет на увеличаването на капитала, а не на споделянето му. За да постигне това, Китай насочва икономическите ресурси и кредитните потоци към нови производителни сили.
Представители на САЩ и Европа твърдят, че тази политика е несправедлива за западните фирми, които се конкурират с китайските производители
Те предупредиха Пекин, че подклажда търговското напрежение и че отклонява ресурси от домакинствата, като потиска вътрешното търсене и бъдещия потенциал за растеж на Китай.
Страната, от своя страна, отхвърли тези оценки, вместо това се съсредоточи върху модернизирането на производството, а не върху потреблението, като желан път към просперитет.
